1 П о-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него.

Mejor es un bocado seco, y en paz, Que casa de contiendas llena de provisiones.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, Y con los hermanos compartirá la herencia.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата.

El crisol para la plata, y la hornaza para el oro; Pero Jehová prueba los corazones.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.

El malo está atento al labio inicuo; Y el mentiroso escucha la lengua detractora.

5 К ойто се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

El que escarnece al pobre afrenta a su Hacedor; Y el que se alegra de la calamidad no quedará sin castigo.

6 Д еца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им.

Corona de los viejos son los nietos, Y la honra de los hijos, sus padres.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, много по-малко - лъжливи устни на началника.

No conviene al necio la altilocuencia;!! Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен.

Piedra preciosa es el soborno para el que lo practica; Adondequiera que se vuelve, halla prosperidad.

9 К ойто покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели.

El que cubre la falta busca amistad; Mas el que la divulga, aparta al amigo.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

La reprensión aprovecha al entendido, Más que cien azotes al necio.

11 З лият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.

El rebelde no busca sino el mal, Y mensajero cruel será enviado contra él.

12 П о-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Мъдрост в поведението

Mejor es encontrarse con una osa a la cual han robado sus cachorros, Que con un fatuo en su necedad.

13 К ойто въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

El que da mal por bien, No se apartará el mal de su casa.

14 З апочването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.

El que comienza la discordia es como quien suelta las aguas; Deja, pues, la contienda, antes que se enrede.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния - и двамата са мерзост за Господа.

El que justifica al impío, y el que condena al justo, Ambos son igualmente abominación a Jehová.

16 К акво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?

¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, No teniendo entendimiento?

17 П риятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.

En todo tiempo ama el amigo, Y es como un hermano en tiempo de angustia.

18 Ч овек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си.

El hombre falto de entendimiento presta fianzas, Y sale por fiador en presencia de su amigo.

19 К ойто обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба.

El que ama la disputa, ama la transgresión; Y el que abre demasiado la puerta busca su ruina.

20 К ойто има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие.

El perverso de corazón nunca hallará el bien, Y el que revuelve con su lengua caerá en el mal.

21 К ойто ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост.

El que engendra al insensato, para su tristeza lo engendra; Y el padre del necio no se alegrará.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

El corazón alegre constituye buen remedio; Mas el espíritu triste seca los huesos.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието.

El impío toma soborno del seno Para pervertir las sendas de la justicia.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

En el rostro del entendido aparece la sabiduría; Mas los ojos del necio vagan hasta el extremo de la tierra.

25 Б езумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила.

El hijo necio es pesadumbre de su padre, Y amargura a la que lo dio a luz.

26 Н е е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им.

Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni herir a los nobles que hacen lo recto.

27 К ойто щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.

El que ahorra sus palabras tiene sabiduría; De espíritu prudente es el hombre entendido.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.

Aun el necio, cuando calla, es contado por sabio; El que cierra sus labios es entendido.