1 П рез онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:

En aquellos días, como había una gran multitud, y no tenían qué comer, Jesús llamó a sus discípulos, y les dijo:

2 Ж ал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;

Tengo compasión de la gente, porque ya hace tres días que están conmigo, y no tienen qué comer;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.

y si los enviare en ayunas a sus casas, se desmayarán en el camino, pues algunos de ellos han venido de lejos.

4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?

Sus discípulos le respondieron: ¿De dónde podrá alguien saciar de pan a éstos aquí en el desierto?

5 Т ой ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.

El les preguntó: ¿Cuántos panes tenéis? Ellos dijeron: Siete.

6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.

Entonces mandó a la multitud que se recostase en tierra; y tomando los siete panes, habiendo dado gracias, los partió, y dio a sus discípulos para que los pusiesen delante; y los pusieron delante de la multitud.

7 И маха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

Tenían también unos pocos pececillos; y los bendijo, y mandó que también los pusiesen delante.

8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи - седем кошници.

Y comieron, y se saciaron; y recogieron de los pedazos que habían sobrado, siete canastas.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.

Eran los que comieron, como cuatro mil; y los despidió.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в Далманутанските околии. Фарисеите искат знамения

Y luego entrando en la barca con sus discípulos, vino a la región de Dalmanuta. La demanda de una señal (Mt. 16. 1-4; Lc. 12. 54-56)

11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

Vinieron entonces los fariseos y comenzaron a discutir con él, pidiéndole señal del cielo, para tentarle.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.

Y gimiendo en su espíritu, dijo: ¿Por qué pide señal esta generación? De cierto os digo que no se dará señal a esta generación.

13 И ги остави, влезе пак в ладията и премина на отсрещната страна.

Y dejándolos, volvió a entrar en la barca, y se fue a la otra ribera. La levadura de los fariseos (Mt. 16. 5-12)

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в ладията повече от един хляб.

Habían olvidado de traer pan, y no tenían sino un pan consigo en la barca.

15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

Y él les mandó, diciendo: Mirad, guardaos de la levadura de los fariseos, y de la levadura de Herodes.

16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.

Y discutían entre sí, diciendo: Es porque no trajimos pan.

17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?

Y entendiéndolo Jesús, les dijo: ¿Qué discutís, porque no tenéis pan? ¿No entendéis ni comprendéis? ¿Aún tenéis endurecido vuestro corazón?

18 К ато имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

¿Teniendo ojos no veis, y teniendo oídos no oís? ¿Y no recordáis?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

Cuando partí los cinco panes entre cinco mil, ¿cuántas cestas llenas de los pedazos recogisteis? Y ellos dijeron: Doce.

20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.

Y cuando los siete panes entre cuatro mil, ¿cuántas canastas llenas de los pedazos recogisteis? Y ellos dijeron: Siete.

21 И им каза: Още ли не разбирате? Изцеляване на слепеца във Витсаида

Y les dijo: ¿Cómo aún no entendéis? Un ciego sanado en Betsaida

22 Д ойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.

Vino luego a Betsaida; y le trajeron un ciego, y le rogaron que le tocase.

23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

Entonces, tomando la mano del ciego, le sacó fuera de la aldea; y escupiendo en sus ojos, le puso las manos encima, y le preguntó si veía algo.

24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.

El, mirando, dijo: Veo los hombres como árboles, pero los veo que andan.

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

Luego le puso otra vez las manos sobre los ojos, y le hizo que mirase; y fue restablecido, y vio de lejos y claramente a todos.

26 И сус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото. Петър изповядва вярата в Исус Христос

Y lo envió a su casa, diciendo: No entres en la aldea, ni lo digas a nadie en la aldea. La confesión de Pedro (Mt. 16. 13-20; Lc. 9. 18-21)

27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?

Salieron Jesús y sus discípulos por las aldeas de Cesarea de Filipo. Y en el camino preguntó a sus discípulos, diciéndoles: ¿Quién dicen los hombres que soy yo?

28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

Ellos respondieron: Unos, Juan el Bautista; otros, Elías; y otros, alguno de los profetas.

29 Т огава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.

Entonces él les dijo: Y vosotros, ¿quién decís que soy? Respondiendo Pedro, le dijo: Tú eres el Cristo.

30 И им заръча на никого да не казват за Него.

Pero él les mandó que no dijesen esto de él a ninguno. Jesús anuncia su muerte (Mt. 16. 21-28; Lc. 9. 22-27)

31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

Y comenzó a enseñarles que le era necesario al Hijo del Hombre padecer mucho, y ser desechado por los ancianos, por los principales sacerdotes y por los escribas, y ser muerto, y resucitar después de tres días.

32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.

Esto les decía claramente. Entonces Pedro le tomó aparte y comenzó a reconvenirle.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща. Следване на Исус Христос със себеотрицание

Pero él, volviéndose y mirando a los discípulos, reprendió a Pedro, diciendo:!! Quítate de delante de mí, Satanás! porque no pones la mira en las cosas de Dios, sino en las de los hombres.

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

Y llamando a la gente y a sus discípulos, les dijo: Si alguno quiere venir en pos de mí, niéguese a sí mismo, y tome su cruz, y sígame.

35 З ащото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

Porque todo el que quiera salvar su vida, la perderá; y todo el que pierda su vida por causa de mí y del evangelio, la salvará.

36 П онеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

Porque ¿qué aprovechará al hombre si ganare todo el mundo, y perdiere su alma?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

¿O qué recompensa dará el hombre por su alma?

38 З ащото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

Porque el que se avergonzare de mí y de mis palabras en esta generación adúltera y pecadora, el Hijo del Hombre se avergonzará también de él, cuando venga en la gloria de su Padre con los santos ángeles.