1 П рез онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:

В те дни, когда собралось весьма много народа и нечего было им есть, Иисус, призвав учеников Своих, сказал им:

2 Ж ал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;

жаль Мне народа, что уже три дня находятся при Мне, и нечего им есть.

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.

Если неевшими отпущу их в домы их, ослабеют в дороге, ибо некоторые из них пришли издалека.

4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?

Ученики Его отвечали Ему: откуда мог бы кто здесь в пустыне хлебов, чтобы накормить их?

5 Т ой ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.

И спросил их: сколько у вас хлебов? Они сказали: семь.

6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.

Тогда велел народу возлечь на землю; и, взяв семь хлебов и воздав благодарение, преломил и дал ученикам Своим, чтобы они раздали; и они раздали народу.

7 И маха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

Было у них и немного рыбок: благословив, Он велел раздать и их.

8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи - седем кошници.

И ели, и насытились; и набрали оставшихся кусков семь корзин.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.

Евших же было около четырех тысяч. И отпустил их.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в Далманутанските околии. Фарисеите искат знамения

И тотчас войдя в лодку с учениками Своими, прибыл в пределы Далмануфские.

11 А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

Вышли фарисеи, начали с Ним спорить и требовали от Него знамения с неба, искушая Его.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.

И Он, глубоко вздохнув, сказал: для чего род сей требует знамения? Истинно говорю вам, не дастся роду сему знамение.

13 И ги остави, влезе пак в ладията и премина на отсрещната страна.

И, оставив их, опять вошел в лодку и отправился на ту сторону.

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в ладията повече от един хляб.

При сем ученики Его забыли взять хлебов и кроме одного хлеба не имели с собою в лодке.

15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

А Он заповедал им, говоря: смотрите, берегитесь закваски фарисейской и закваски Иродовой.

16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.

И, рассуждая между собою, говорили:, что хлебов нет у нас.

17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?

Иисус, уразумев, говорит им: что рассуждаете о том, что нет у вас хлебов? Еще ли не понимаете и не разумеете? Еще ли окаменено у вас сердце?

18 К ато имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Имея очи, не видите? имея уши, не слышите? и не помните?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

Когда Я пять хлебов преломил для пяти тысяч, сколько полных коробов набрали вы кусков? Говорят Ему: двенадцать.

20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.

А когда семь для четырех тысяч, сколько корзин набрали вы оставшихся кусков. Сказали: семь.

21 И им каза: Още ли не разбирате? Изцеляване на слепеца във Витсаида

И сказал им: как же не разумеете?

22 Д ойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.

Приходит в Вифсаиду; и приводят к Нему слепого и просят, чтобы прикоснулся к нему.

23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

Он, взяв слепого за руку, вывел его вон из селения и, плюнув ему на глаза, возложил на него руки и спросил его: видит ли что?

24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.

Он, взглянув, сказал: вижу проходящих людей, как деревья.

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

Потом опять возложил руки на глаза ему и велел ему взглянуть. И он исцелел и стал видеть все ясно.

26 И сус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото. Петър изповядва вярата в Исус Христос

И послал его домой, сказав: не заходи в селение и не рассказывай никому в селении.

27 И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?

И пошел Иисус с учениками Своими в селения Кесарии Филипповой. Дорогою Он спрашивал учеников Своих: за кого почитают Меня люди?

28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

Они отвечали: за Иоанна Крестителя; другие же--за Илию; а иные--за одного из пророков.

29 Т огава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.

Он говорит им: а вы за кого почитаете Меня? Петр сказал Ему в ответ: Ты Христос.

30 И им заръча на никого да не казват за Него.

И запретил им, чтобы никому не говорили о Нем.

31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

И начал учить их, что Сыну Человеческому много должно пострадать, быть отвержену старейшинами, первосвященниками и книжниками, и быть убиту, и в третий день воскреснуть.

32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.

И говорил о сем открыто. Но Петр, отозвав Его, начал прекословить Ему.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща. Следване на Исус Христос със себеотрицание

Он же, обратившись и взглянув на учеников Своих, воспретил Петру, сказав: отойди от Меня, сатана, потому что ты думаешь не о том, что Божие, но что человеческое.

34 И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.

И, подозвав народ с учениками Своими, сказал им: кто хочет идти за Мною, отвергнись себя, и возьми крест свой, и следуй за Мною.

35 З ащото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.

Ибо кто хочет душу свою сберечь, тот потеряет ее, а кто потеряет душу свою ради Меня и Евангелия, тот сбережет ее.

36 П онеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

Ибо какая польза человеку, если он приобретет весь мир, а душе своей повредит?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

Или какой выкуп даст человек за душу свою?

38 З ащото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.

Ибо кто постыдится Меня и Моих слов в роде сем прелюбодейном и грешном, того постыдится и Сын Человеческий, когда приидет в славе Отца Своего со святыми Ангелами.