1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Неужели нам снова знакомиться с вами? Неужели нужны для нас, как для некоторых, одобрительные письма к вам или от вас?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

Вы--наше письмо, написанное в сердцах наших, узнаваемое и читаемое всеми человеками;

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

вы показываете собою, что вы--письмо Христово, через служение наше написанное не чернилами, но Духом Бога живаго, не на скрижалях каменных, но на плотяных скрижалях сердца.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

Такую уверенность мы имеем в Боге через Христа,

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

не потому, чтобы мы сами способны были помыслить что от себя, как бы от себя, но способность наша от Бога.

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Он дал нам способность быть служителями Нового Завета, не буквы, но духа, потому что буква убивает, а дух животворит.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Если же служение смертоносным буквам, начертанное на камнях, было так славно, что сыны Израилевы не могли смотреть на лице Моисеево по причине славы лица его преходящей, --

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

то не гораздо ли более должно быть славно служение духа?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Ибо если служение осуждения славно, то тем паче изобилует славою служение оправдания.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

То прославленное даже не оказывается славным с сей стороны, по причине преимущественной славы.

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

Ибо, если преходящее славно, тем более славно пребывающее.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

Имея такую надежду, мы действуем с великим дерзновением,

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

а не так, как Моисей, полагал покрывало на лице свое, чтобы сыны Израилевы не взирали на конец преходящего.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

Но умы их ослеплены: ибо то же самое покрывало доныне остается неснятым при чтении Ветхого Завета, потому что оно снимается Христом.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

Доныне, когда они читают Моисея, покрывало лежит на сердце их;

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

но когда обращаются к Господу, тогда это покрывало снимается.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Господь есть Дух; а где Дух Господень, там свобода.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

Мы же все открытым лицем, как в зеркале, взирая на славу Господню, преображаемся в тот же образ от славы в славу, как от Господня Духа.