1 А след смъртта на Авимелех се издигна да избави Израел един мъж от Исахаровото племе, на име Тола, син на Фуя, син на Додо. Той живееше в Самир в Ефремовата хълмиста земя.
После Авимелеха восстал для спасения Израиля Фола, сын Фуи, сына Додова, из колена Иссахарова. Он жил в Шамире на горе Ефремовой.
2 И като беше съдия на Израел двадесет и три години, умря и беше погребан в Самир. Осми съдия - Яир
Он был судьею Израиля двадцать три года, и умер, и погребен в Шамире.
3 А след него се издигна галаадецът Яир, който беше съдия на Израел двадесет и две години.
После него восстал Иаир из Галаада и был судьею Израиля двадцать два года.
4 Т ой имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови поселища.
У него было тридцать сына, ездивших на тридцати молодых ослах, и тридцать города было у них; их до сего дня называют селениями Иаира, что в земле Галаадской.
5 И Яир умря, и беше погребан в Камон. Девети съдия - Ефтай
И умер Иаир и погребен в Камоне.
6 А израелтяните пак вършеха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и изоставиха Господа и не Му се покланяха.
Сыны Израилевы продолжали делать злое пред очами Господа и служили Ваалам и Астартам, и богам Арамейским, и богам Сидонским, и богам Моавитским, и богам Аммонитским, и богам Филистимским; а Господа оставили и не служили Ему.
7 З атова Господ се разгневи против Израел и Той ги предаде в ръцете на филистимците и амонците.
И воспылал гнев Господа на Израиля, и Он предал их в руки Филистимлян и в руки Аммонитян;
8 О т този момент те измъчваха и притесняваха израелтяните в продължение на осемнадесет години. Притесняваха всички израелтяни, които бяха отвъд Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
они теснили и мучили сынов Израилевых с того года восемнадцать лет, всех сынов Израилевых по ту сторону Иордана в земле Аморрейской, которая в Галааде.
9 О свен това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, Вениамин и Ефремовото племе. Така че Израел се намираше в крайно утеснение.
Наконец Аммонитяне перешли Иордан, чтобы вести войну с Иудою и Вениамином и с домом Ефремовым. И весьма тесно было сынам Израиля.
10 Т огава израелтяните извикаха към Господа: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.
И возопили сыны Израилевы к Господу, и говорили: согрешили мы пред Тобою, потому что оставили Бога нашего и служили Ваалам.
11 А Господ каза на израелтяните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
И сказал Господь сынам Израилевым: не угнетали ли вас Египтяне, и Аморреи, и Аммонитяне, и Филистимляне,
12 С ъщо и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, не ви ли избавих Аз от ръцете им?
и Сидоняне, и Амаликитяне, и Моавитяне, и когда вы взывали ко Мне, не спасал ли Я вас от рук их?
13 В ъпреки това обаче вие Ме изоставихте и се покланяхте на други богове. Затова няма да ви избавям вече.
А вы оставили Меня и стали служить другим богам; за то Я не буду уже спасать вас:
14 И дете, викайте към боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят от утеснението ви.
пойдите, взывайте к богам, которых вы избрали, пусть они спасают вас в тесное для вас время.
15 А израелтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.
И сказали сыны Израилевы Господу: согрешили мы; делай с нами все, что Тебе угодно, только избавь нас ныне.
16 И те премахнаха от себе си чуждите богове и служиха на Господа. И Неговата душа се смили над окаяното състояние на Израел.
И отвергли от себя чужих богов и стали служить Господу. И не потерпела душа Его страдания Израилева.
17 Т огава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се и израелтяните и разположиха стан в Масфа.
Аммонитяне собрались и расположились станом в Галааде; собрались также сыны Израилевы и стали станом в Массифе.
18 Н ародът и галаадските началници си казаха едни на други: Който пръв започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
Народ князья Галаадские сказали друг другу: кто начнет войну против Аммонитян, тот будет начальником всех жителей Галаадских.