1 С лед смъртта на Исус израелтяните се допитаха до Господа: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?
По смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев--воевать с ними?
2 Г оспод каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.
И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его.
3 Т огава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.
Иуда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, и будем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон.
4 И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.
И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек.
5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
В Везеке встретились они с Адони-Везеком, сразились с ним и разбили Хананеев и Ферезеев.
6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.
Адони-Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его.
7 А донивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.
Тогда сказал Адони-Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках и на ногах их большими пальцами собирали под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там.
8 Ю довите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.
И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню.
9 С лед това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.
Потом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах.
10 Ю да отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;
И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне (имя же Хеврону прежде Кириаф-Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая.
11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).
Оттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру прежде Кириаф-Сефер.
12 Х алев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.
И сказал Халев: кто поразит Кириаф-Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену.
13 П ревзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и отдал в жену ему Ахсу, дочь свою.
14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?
Когда надлежало ей идти, научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе?
15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.
сказала ему: дай мне благословение; ты дал мне землю полуденную, дай мне и источники воды. И дал ей источники верхние и источники нижние.
16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.
И сыны Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из города Пальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, и пришли и поселились среди народа.
17 Т огава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.
И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и называется город сей Хорма.
18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
Иуда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его.
19 Г оспод беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
Господь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы.
20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.
И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал оттуда трех сынов Енаковых.
21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.
Но Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня.
22 С ъщо и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.
И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними.
23 Й осифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).
И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль (имя же городу прежде Луз).
24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.
И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость.
25 Т ой им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
Он показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили.
26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.
Человек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня.
27 М анасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.
И Манассия не выгнал Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов, жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей.
28 А Израел, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.
Когда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их.
29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.
И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере.
30 З авулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань.
31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидона и Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова.
32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их.
33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.
И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками.
34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;
И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину.
35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.
И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела, и сделались они данниками им.
36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.
Пределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.