1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

Лучше бедный, ходящий в своей непорочности, нежели со лживыми устами, и притом глупый.

2 Н аистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

Нехорошо душе без знания, и торопливый ногами оступится.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

Глупость человека извращает путь его, а сердце его негодует на Господа.

4 Б огатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

Богатство прибавляет много друзей, а бедный оставляется и другом своим.

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

Лжесвидетель не останется ненаказанным, и кто говорит ложь, не спасется.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Многие заискивают у знатных, и всякий--друг человеку, делающему подарки.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

Бедного ненавидят все братья его, тем паче друзья его удаляются от него: гонится за ними, чтобы поговорить, но и этого нет.

8 К ойто придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

Кто приобретает разум, тот любит душу свою; кто наблюдает благоразумие, тот находит благо.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

Лжесвидетель не останется ненаказанным, и кто говорит ложь, погибнет.

10 И знежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

Неприлична глупцу пышность, тем паче рабу господство над князьями.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

Благоразумие делает человека медленным на гнев, и слава для него--быть снисходительным к проступкам.

12 Г невът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

Гнев царя--как рев льва, а благоволение его--как роса на траву.

13 Б езумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

Глупый сын--сокрушение для отца своего, и сварливая жена--сточная труба.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

Дом и имение--наследство от родителей, а разумная жена--от Господа.

15 Л енивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

Леность погружает в сонливость, и нерадивая душа будет терпеть голод.

16 К ойто пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

Хранящий заповедь хранит душу свою, а нерадящий о путях своих погибнет.

17 К ойто показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

Благотворящий бедному дает взаймы Господу, и Он воздаст ему за благодеяние его.

18 Н аказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Наказывай сына своего, доколе есть надежда, и не возмущайся криком его.

19 Г невлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

Гневливый пусть терпит наказание, потому что, если пощадишь, придется тебе еще больше наказывать его.

20 С лушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

Слушайся совета и принимай обличение, чтобы сделаться тебе впоследствии мудрым.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

Много замыслов в сердце человека, но состоится только определенное Господом.

22 М илосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

Радость человеку--благотворительность его, и бедный человек лучше, нежели лживый.

23 С трахът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

Страх Господень к жизни, и, всегда будет доволен, и зло не постигнет его.

24 Л енивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

Ленивый опускает руку свою в чашу, и не хочет донести ее до рта своего.

25 А ко накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Если ты накажешь кощунника, то и простой сделается благоразумным; и обличишь разумного, то он поймет наставление.

26 К ойто опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

Разоряющий отца и выгоняющий мать--сын срамной и бесчестный.

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

Перестань, сын мой, слушать внушения об уклонении от изречений разума.

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Лукавый свидетель издевается над судом, и уста беззаконных глотают неправду.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.

Готовы для кощунствующих суды, и побои--на тело глупых.