1 С ине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си.

Сын мой! храни слова мои и заповеди мои сокрой у себя.

2 П ази заповедите ми и ще живееш - и поуката ми, като зениците на очите си.

Храни заповеди мои и живи, и учение мое, как зрачок глаз твоих.

3 З авържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Навяжи их на персты твои, напиши их на скрижали сердца твоего.

4 К ажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,

Скажи мудрости: 'Ты сестра моя!' и разум назови родным твоим,

5 з а да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.

чтобы они охраняли тебя от жены другого, от чужой, которая умягчает слова свои.

6 П онеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,

Вот, однажды смотрел я в окно дома моего, сквозь решетку мою,

7 в идях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек,

и увидел среди неопытных, заметил между молодыми людьми неразумного юношу,

8 к ойто минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ.

переходившего площадь близ угла ее и шедшего по дороге к дому ее,

9 Б еше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.

в сумерки в вечер дня, в ночной темноте и во мраке.

10 И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце

И вот--навстречу к нему женщина, в наряде блудницы, с коварным сердцем,

11 ( бъбрива и упорита - краката ѝ не остават в къщи;

шумливая и необузданная; ноги ее не живут в доме ее:

12 к ога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);

то на улице, то на площадях, и у каждого угла строит она ковы.

13 к ато го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:

Она схватила его, целовала его, и с бесстыдным лицом говорила ему:

14 К ато бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,

'мирная жертва у меня: сегодня я совершила обеты мои;

15 з атова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.

поэтому и вышла навстречу тебе, чтобы отыскать тебя, и--нашла тебя;

16 П остлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.

коврами я убрала постель мою, разноцветными тканями Египетскими;

17 П окадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

спальню мою надушила смирною, алоем и корицею;

18 Е ла, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.

зайди, будем упиваться нежностями до утра, насладимся любовью,

19 З ащото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;

потому что мужа нет дома: он отправился в дальнюю дорогу;

20 в зе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.

кошелек серебра взял с собою; придет домой ко дню полнолуния'.

21 С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.

Множеством ласковых слов она увлекла его, мягкостью уст своих овладела им.

22 И зведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,

Тотчас он пошел за нею, как вол идет на убой, и как олень--на выстрел,

23 д окато стрела прониза дроба му - както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.

доколе стрела не пронзит печени его; как птичка кидается в силки, и не знает, что они--на погибель ее.

24 И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

Итак, дети, слушайте меня и внимайте словам уст моих.

25 Д а не се уклонява сърцето ти в пътищата ѝ, не се заблуждавай в пътеките ѝ;

Да не уклоняется сердце твое на пути ее, не блуждай по стезям ее,

26 з ащото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.

потому что многих повергла она ранеными, и много сильных убиты ею:

27 Д омът ѝ е път към ада и води надолу в клетките на смъртта.

дом ее--пути в преисподнюю, нисходящие во внутренние жилища смерти.