1 И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия:

И это притчи Соломона, которые собрали мужи Езекии, царя Иудейского.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.

Слава Божия--облекать тайною дело, а слава царей--исследывать дело.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими.

Как небо в высоте и земля в глубине, так сердце царей--неисследимо.

4 О тмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря.

Отдели примесь от серебра, и выйдет у серебряника сосуд:

5 О тмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда.

удали неправедного от царя, и престол его утвердится правдою.

6 Н е се надигай пред царя и не стой на мястото на големците,

Не величайся пред лицем царя, и на месте великих не становись;

7 з ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

потому что лучше, когда скажут тебе: 'пойди сюда повыше', нежели когда понизят тебя пред знатным, которого видели глаза твои.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът ти.

Не вступай поспешно в тяжбу: иначе что будешь делать при окончании, когда соперник твой осрамит тебя?

9 Р азисквай делото си с противника си сам, но не разкривай чужди тайни,

Веди тяжбу с соперником твоим, но тайны другого не открывай,

10 д а не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо.

дабы не укорил тебя услышавший это, и тогда бесчестие твое не отойдет от тебя.

11 Д ума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.

Золотые яблоки в серебряных прозрачных сосудах--слово, сказанное прилично.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

Золотая серьга и украшение из чистого золота--мудрый обличитель для внимательного уха.

13 К акто е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си.

Что прохлада от снега во время жатвы, то верный посол для посылающего его: он доставляет душе господина своего отраду.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд. Правила за живот и отношението към врага

Что тучи и ветры без дождя, то человек, хвастающий ложными подарками.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител и мек език троши кости.

Кротостью склоняется к милости вельможа, и мягкий язык переламывает кость.

16 Н америш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Нашел ты мед, --ешь, сколько тебе потребно, чтобы не пресытиться им и не изблевать его.

17 Р ядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.

Не учащай входить в дом друга твоего, чтобы он не наскучил тобою и не возненавидел тебя.

18 Ч овек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук, меч и остра стрела.

Что молот и меч и острая стрела, то человек, произносящий ложное свидетельство против ближнего своего.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчен крак.

Что сломанный зуб и расслабленная нога, то надежда на ненадежного в день бедствия.

20 К акто е този, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на рана, така е и онзи, който пее песни на оскърбено сърце.

Что снимающий с себя одежду в холодный день, что уксус на рану, то поющий песни печальному сердцу.

21 А ко е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода.

Если голоден враг твой, накорми его хлебом; и если он жаждет, напой его водою:

22 З ащото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.

ибо,, ты собираешь горящие угли на голову его, и Господь воздаст тебе.

23 К акто северният вятър причинява дъжд, така и тайно одумващият език - разгневено лице.

Северный ветер производит дождь, а тайный язык--недовольные лица.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

Лучше жить в углу на кровле, нежели со сварливою женою в пространном доме.

25 К акто е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя.

Что холодная вода для истомленной жаждой души, то добрая весть из дальней страны.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник.

Что возмущенный источник и поврежденный родник, то праведник, падающий пред нечестивым.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

Как нехорошо есть много меду, так домогаться славы не есть слава.

28 К ойто не владее духа си, е като съборен град без стени.

Что город разрушенный, без стен, то человек, не владеющий духом своим.