1 З ащото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

Ибо Царство Небесное подобно хозяину дома, который вышел рано поутру нанять работников в виноградник свой

2 И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.

и, договорившись с работниками по динарию на день, послал их в виноградник свой;

3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;

выйдя около третьего часа, он увидел других, стоящих на торжище праздно,

4 и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

и им сказал: идите и вы в виноградник мой, и что следовать будет, дам вам. Они пошли.

5 П ак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

Опять выйдя около шестого и девятого часа, сделал то же.

6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?

Наконец, выйдя около одиннадцатого часа, он нашел других, стоящих праздно, и говорит им: что вы стоите здесь целый день праздно?

7 Т е му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.

Они говорят ему: никто нас не нанял. Он говорит им: идите и вы в виноградник мой, и что следовать будет, получите.

8 К ато се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

Когда же наступил вечер, говорит господин виноградника управителю своему: позови работников и отдай им плату, начав с последних до первых.

9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.

И пришедшие около одиннадцатого часа получили по динарию.

10 А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.

Пришедшие же первыми думали, что они получат больше, но получили и они по динарию;

11 И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

и, получив, стали роптать на хозяина дома

12 Т ези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

и говорили: эти последние работали один час, и ты сравнял их с нами, перенесшими тягость дня и зной.

13 А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?

Он же в ответ сказал одному из них: друг! я не обижаю тебя; не за динарий ли ты договорился со мною?

14 В земи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.

возьми свое и пойди; я же хочу дать этому последнему, что и тебе;

15 Н е ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

разве я не властен в своем делать, что хочу? или глаз твой завистлив оттого, что я добр?

16 Т ака последните ще бъдат първи, а първите - последни. Трето предсказание за страданията и възкресението

Так будут последние первыми, и первые последними, ибо много званых, а мало избранных.

17 И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:

И, восходя в Иерусалим, Иисус дорогою отозвал двенадцать учеников одних, и сказал им:

18 Е то, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт

вот, мы восходим в Иерусалим, и Сын Человеческий предан будет первосвященникам и книжникам, и осудят Его на смерть;

19 и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. Искането на Зеведеевите синове

и предадут Его язычникам на поругание и биение и распятие; и в третий день воскреснет.

20 Т огава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

Тогда приступила к Нему мать сыновей Зеведеевых с сыновьями своими, кланяясь и чего-то прося у Него.

21 А Той ѝ каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво.

Он сказал ей: чего ты хочешь? Она говорит Ему: скажи, чтобы сии два сына мои сели у Тебя один по правую сторону, а другой по левую в Царстве Твоем.

22 А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.

Иисус сказал в ответ: не знаете, чего просите. Можете ли пить чашу, которую Я буду пить, или креститься крещением, которым Я крещусь? Они говорят Ему: можем.

23 Т ой им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

И говорит им: чашу Мою будете пить, и крещением, которым Я крещусь, будете креститься, но дать сесть у Меня по правую сторону и по левую--не от Меня, но кому уготовано Отцем Моим.

24 А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Услышав десять вознегодовали на двух братьев.

25 Н о Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

Иисус же, подозвав их, сказал: вы знаете, что князья народов господствуют над ними, и вельможи властвуют ими;

26 Н о между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

но между вами да не будет так: а кто хочет между вами быть большим, да будет вам слугою;

27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

и кто хочет между вами быть первым, да будет вам рабом;

28 с ъщо както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляване на двама слепци в Йерихон

так как Сын Человеческий не пришел, чтобы Ему служили, но чтобы послужить и отдать душу Свою для искупления многих.

29 И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.

И когда выходили они из Иерихона, за Ним следовало множество народа.

30 И , ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

И вот, двое слепых, сидевшие у дороги, услышав, что Иисус идет мимо, начали кричать: помилуй нас, Господи, Сын Давидов!

31 А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Народ же заставлял их молчать; но они еще громче стали кричать: помилуй нас, Господи, Сын Давидов!

32 И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?

Иисус, остановившись, подозвал их и сказал: чего вы хотите от Меня?

33 К азаха Му: Господи, да се отворят очите ни.

Они говорят Ему: Господи! чтобы открылись глаза наши.

34 А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.

Иисус же, умилосердившись, прикоснулся к глазам их; и тотчас прозрели глаза их, и они пошли за Ним.