1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.

Случилось Ему в субботу придти в дом одного из начальников фарисейских вкусить хлеба, и они наблюдали за Ним.

2 И , ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.

И вот, предстал пред Него человек, страждущий водяною болезнью.

3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?

По сему случаю Иисус спросил законников и фарисеев: позволительно ли врачевать в субботу?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.

Они молчали. И, прикоснувшись, исцелил его и отпустил.

5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?

При сем сказал им: если у кого из вас осёл или вол упадет в колодезь, не тотчас ли вытащит его и в субботу?

6 И не можаха да отговорят на това. За гостите и домакините

И не могли отвечать Ему на это.

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:

Замечая же, как званые выбирали первые места, сказал им притчу:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб

когда ты будешь позван кем на брак, не садись на первое место, чтобы не случился кто из званых им почетнее тебя,

9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

и звавший тебя и его, подойдя, не сказал бы тебе: уступи ему место; и тогда со стыдом должен будешь занять последнее место.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.

Но когда зван будешь, придя, садись на последнее место, чтобы звавший тебя, подойдя, сказал: друг! пересядь выше; тогда будет тебе честь пред сидящими с тобою,

11 З ащото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

ибо всякий возвышающий сам себя унижен будет, а унижающий себя возвысится.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

Сказал же и позвавшему Его: когда делаешь обед или ужин, не зови друзей твоих, ни братьев твоих, ни родственников твоих, ни соседей богатых, чтобы и они тебя когда не позвали, и не получил ты воздаяния.

13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Но, когда делаешь пир, зови нищих, увечных, хромых, слепых,

14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните. Притча за поканените на голямата вечеря

и блажен будешь, что они не могут воздать тебе, ибо воздастся тебе в воскресение праведных.

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Услышав это, некто из возлежащих с Ним сказал Ему: блажен, кто вкусит хлеба в Царствии Божием!

16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Он же сказал ему: один человек сделал большой ужин и звал многих,

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.

и когда наступило время ужина, послал раба своего сказать званым: идите, ибо уже всё готово.

18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

И начали все, как бы сговорившись, извиняться. Первый сказал ему: я купил землю и мне нужно пойти посмотреть ее; прошу тебя, извини меня.

19 Д руг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

Другой сказал: я купил пять пар волов и иду испытать их; прошу тебя, извини меня.

20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

Третий сказал: я женился и потому не могу придти.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

И, возвратившись, раб тот донес о сем господину своему. Тогда, разгневавшись, хозяин дома сказал рабу своему: пойди скорее по улицам и переулкам города и приведи сюда нищих, увечных, хромых и слепых.

22 С лугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.

И сказал раб: господин! исполнено, как приказал ты, и еще есть место.

23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Господин сказал рабу: пойди по дорогам и изгородям и убеди придти, чтобы наполнился дом мой.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Изисквания към учениците

Ибо сказываю вам, что никто из тех званых не вкусит моего ужина, ибо много званых, но мало избранных.

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

С Ним шло множество народа; и Он, обратившись, сказал им:

26 А ко дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

если кто приходит ко Мне и не возненавидит отца своего и матери, и жены и детей, и братьев и сестер, а притом и самой жизни своей, тот не может быть Моим учеником;

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

и кто не несет креста своего и идёт за Мною, не может быть Моим учеником.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?

Ибо кто из вас, желая построить башню, не сядет прежде и не вычислит издержек, имеет ли он, что нужно для совершения ее,

29 Д а не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

дабы, когда положит основание и не возможет совершить, все видящие не стали смеяться над ним,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да довърши.

говоря: этот человек начал строить и не мог окончить?

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди ?

Или какой царь, идя на войну против другого царя, не сядет и не посоветуется прежде, силен ли он с десятью тысячами противостать идущему на него с двадцатью тысячами?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Иначе, пока тот еще далеко, он пошлет к нему посольство просить о мире.

33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

Так всякий из вас, кто не отрешится от всего, что имеет, не может быть Моим учеником.

34 Н аистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Соль--добрая вещь; но если соль потеряет силу, чем исправить ее?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

ни в землю, ни в навоз не годится; вон выбрасывают ее. Кто имеет уши слышать, да слышит!