1 В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, докато бях между пленниците при реката Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.

И было в тридцатый год, в четвертый, в пятый месяца, когда я находился среди переселенцев при реке Ховаре, отверзлись небеса, и я видел видения Божии.

2 Н а петия ден от месеца в тази година, която беше петата от пленяването на цар Йоахин,

В пятый месяца (это был пятый год от пленения царя Иоакима),

3 Г осподнето слово дойде нарочно към свещеника Йезекиил, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.

было слово Господне к Иезекиилю, сыну Вузия, священнику, в земле Халдейской, при реке Ховаре; и была на нем там рука Господня.

4 В идях, че вихрушка идваше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и сред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня.

И я видел, и вот, бурный ветер шел от севера, великое облако и клубящийся огонь, и сияние вокруг него,

5 Н асред него се виждаше и подобие на четири живи същества. А такъв беше изгледът им: те бяха подобни на човек.

а из средины его как бы свет пламени из средины огня; и из средины его видно было подобие четырех животных, --и таков был вид их: облик их был, как у человека;

6 В сяко от тях имаше четири лица и четири крила.

и у каждого четыре лица, и у каждого из них четыре крыла;

7 К раката им бяха прави; и стъпалото на краката им беше подобно на стъпало на телешки крак; и изпускаха искри като повърхността на лъскава мед.

а ноги их--ноги прямые, и ступни ног их--как ступня ноги у тельца, и сверкали, как блестящая медь.

8 Т е имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:

И руки человеческие были под крыльями их, на четырех сторонах их;

9 к рилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

и лица у них и крылья у них--у всех четырех; крылья их соприкасались одно к другому; во время шествия своего они не оборачивались, а шли каждое по направлению лица своего.

10 А колкото до изгледа на лицата им, той беше като на човешко лице; и четирите имаха лъвско лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

Подобие лиц их--лице человека и лице льва с правой стороны у всех их четырех; а с левой стороны лице тельца у всех четырех и лице орла у всех четырех.

11 И лицата, и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго и двете покриваха телата им.

И лица их и крылья их сверху были разделены, но у каждого два крыла соприкасались одно к другому, а два покрывали тела их.

12 Т е вървяха всяко направо пред себе си; където се носеше духът, там вървяха; като вървяха, не се обръщаха.

И шли они, каждое в ту сторону, которая пред лицем его; куда дух хотел идти, туда и шли; во время шествия своего не оборачивались.

13 А колкото до подобието на живите същества, изгледът им беше като на запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл и от него изскачаше светкавица.

И вид этих животных был как вид горящих углей, как вид лампад; ходил между животными, и сияние от огня и молния исходила из огня.

14 И живите същества блещукаха наглед като светкавица.

И животные быстро двигались туда и сюда, как сверкает молния.

15 А като гледах живите същества, ето - видях по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

И смотрел я на животных, и вот, на земле подле этих животных по одному колесу перед четырьмя лицами их.

16 И згледът на колелата и направата им беше като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът и направата им бяха като че ли на колело в колело.

Вид колес и устроение их--как вид топаза, и подобие у всех четырех одно; и по виду их и по устроению их казалось, будто колесо находилось в колесе.

17 К огато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, като вървяха.

Когда они шли, шли на четыре свои стороны; во время шествия не оборачивались.

18 А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тези четири същества бяха пълни с очи.

А ободья их--высоки и страшны были они; ободья их у всех четырех вокруг полны были глаз.

19 И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато живите същества се издигаха от земята, и колелата се издигаха.

И когда шли животные, шли и колеса подле; а когда животные поднимались от земли, тогда поднимались и колеса.

20 К ъдето имаше да иде духът, там вървяха и те; там, където духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

Куда дух хотел идти, туда шли и они; куда бы ни пошел дух, и колеса поднимались наравне с ними, ибо дух животных в колесах.

21 К огато вървяха онези, вървяха и тези; и когато стояха онези, стояха и тези; а когато онези се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

Когда шли те, шли и они; и когда те стояли, стояли и они; и когда те поднимались от земли, тогда наравне с ними поднимались и колеса, ибо дух животных в колесах.

22 А над главите на живите същества имаше подобие на простор, наглед като цвят на внушителен кристал, разпрострян над главите им.

Над головами животных было подобие свода, как вид изумительного кристалла, простертого сверху над головами их.

23 А под простора крилата им бяха разпрострени едно срещу друго; всяко същество имаше две крила, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две крила, които ги покриваха оттам.

А под сводом простирались крылья их прямо одно к другому, и у каждого были два крыла, которые покрывали их, у каждого два крыла покрывали тела их.

24 К огато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж или на войска. Когато се спираха, спускаха крилата си.

И когда они шли, я слышал шум крыльев их, как бы шум многих вод, как бы глас Всемогущего, сильный шум, как бы шум в воинском стане; когда они останавливались, опускали крылья свои.

25 Т огава отгоре се издаде глас - от простора, който беше над главите им; и като спряха, спуснаха крилата си.

И голос был со свода, который над головами их; когда они останавливались, тогда опускали крылья свои.

26 А над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.

А над сводом, который над головами их, подобие престола по виду как бы из камня сапфира; а над подобием престола было как бы подобие человека вверху на нем.

27 И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, заобиколен със сияние.

И видел я как бы пылающий металл, как бы вид огня внутри него вокруг; от вида чресл его и выше и от вида чресл его и ниже я видел как бы некий огонь, и сияние вокруг него.

28 К акъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние. Това беше изгледът на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на някого, който говореше.

В каком виде бывает радуга на облаках во время дождя, такой вид имело это сияние кругом.