1 ( По слав. 140.) Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

(140-1) ^^Псалом Давида.^^ Господи! к тебе взываю: поспеши ко мне, внемли голосу моления моего, когда взываю к Тебе.

2 М олитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

(140-2) Да направится молитва моя, как фимиам, пред лице Твое, воздеяние рук моих--как жертва вечерняя.

3 Г осподи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми.

(140-3) Положи, Господи, охрану устам моим, и огради двери уст моих;

4 Д а не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо, за да върша нечестиви дела с хора, които беззаконстват; и не ме оставай да ям от вкусните им ястия.

(140-4) не дай уклониться сердцу моему к словам лукавым для извинения дел греховных вместе с людьми, делающими беззаконие, и да не вкушу я от сластей их.

5 Н ека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека не се откаже от него; защото още и сред злобата им аз ще се моля.

(140-5) Пусть наказывает меня праведник: это милость; пусть обличает меня: это лучший елей, который не повредит голове моей; но мольбы мои--против злодейств их.

6 К огато началниците им бъдат хвърлени по скалите, те ще чуят думите ми, защото са сладки.

(140-6) Вожди их рассыпались по утесам и слышат слова мои, что они кротки.

7 К остите ни са разпръснати при устието на гроба, както когато някой оре и цепи земята.

(140-7) Как будто землю рассекают и дробят нас; сыплются кости наши в челюсти преисподней.

8 П онеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Йехова, понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми.

(140-8) Но к Тебе, Господи, Господи, очи мои; на Тебя уповаю, не отринь души моей!

9 О пази ме от клопката, която ми поставиха, и от примките на беззаконниците.

(140-9) Сохрани меня от силков, поставленных для меня, от тенет беззаконников.

10 Н ека паднат нечестивите в собствените си мрежи, докато аз премина невредим.

(140-10) Падут нечестивые в сети свои, а я перейду.