1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Дыхание мое ослабело; дни мои угасают; гробы предо мною.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Если бы не насмешки их, то и среди споров их око мое пребывало бы спокойно.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Заступись, поручись за меня пред Собою! иначе кто поручится за меня?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

Ибо Ты закрыл сердце их от разумения, и потому не дашь восторжествовать.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

Кто обрекает друзей своих в добычу, у детей того глаза истают.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

Он поставил меня притчею для народа и посмешищем для него.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

Помутилось от горести око мое, и все члены мои, как тень.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Изумятся о сем праведные, и невинный вознегодует на лицемера.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

Но праведник будет крепко держаться пути своего, и чистый руками будет больше и больше утверждаться.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Выслушайте, все вы, и подойдите; не найду я мудрого между вами.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

Дни мои прошли; думы мои--достояние сердца моего--разбиты.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

А они ночь превратить в день, свет приблизить к лицу тьмы.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Если бы я и ожидать стал, то преисподняя--дом мой; во тьме постелю я постель мою;

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

гробу скажу: ты отец мой, червю: ты мать моя и сестра моя.

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

Где же после этого надежда моя? и ожидаемое мною кто увидит?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

В преисподнюю сойдет она и будет покоиться со мною в прахе.