1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mi espíritu está quebrantado, mis días extinguidos, el sepulcro está preparado para mí.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

No hay sino escarnecedores conmigo, y mis ojos miran su provocación.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Coloca, pues, contigo una fianza para mí; ¿quién hay que sea mi fiador ?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

Porque has escondido su corazón del entendimiento, por tanto no los exaltarás.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

Al que denuncie a sus amigos por una parte del botín, a sus hijos se les debilitarán los ojos.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

Porque El me ha hecho proverbio del pueblo, y soy uno a quien los hombres escupen.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mis ojos se oscurecen también por el sufrimiento, y mis miembros todos son como una sombra.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Los rectos se quedarán pasmados de esto, y el inocente se indignará contra el impío.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

Sin embargo el justo se mantendrá en su camino, y el de manos limpias más y más se fortalecerá.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Pero volveos todos vosotros, y venid ahora, pues no hallo entre vosotros a ningún sabio.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

Mis días han pasado, se deshicieron mis planes, los deseos de mi corazón.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

Algunos convierten la noche en día, diciendo: “La luz está cerca”, en presencia de las tinieblas.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Si espero que el Seol sea mi casa, hago mi lecho en las tinieblas;

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

si digo al hoyo: “Mi padre eres tú”, y al gusano: “Mi madre y mi hermana”,

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

¿dónde está, pues, mi esperanza ?, y mi esperanza ¿quién la verá?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

¿Descenderá conmigo al Seol? ¿Nos hundiremos juntos en el polvo?