1 З атова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

Por lo cual no tienes excusa, oh hombre, quienquiera que seas tú que juzgas, pues al juzgar a otro, a ti mismo te condenas, porque tú que juzgas practicas las mismas cosas.

2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

Y sabemos que el juicio de Dios justamente cae sobre los que practican tales cosas.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

¿Y piensas esto, oh hombre, tú que condenas a los que practican tales cosas y haces lo mismo, que escaparás al juicio de Dios?

4 И ли презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

¿O tienes en poco las riquezas de su bondad, tolerancia y paciencia, ignorando que la bondad de Dios te guía al arrepentimiento ?

5 Н о с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

Mas por causa de tu terquedad y de tu corazón no arrepentido, estás acumulando ira para ti en el día de la ira y de la revelación del justo juicio de Dios,

6 К ойто ще въздаде на всеки според делата му:

el cual pagara a cada uno conforme a sus obras:

7 в ечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

a los que por la perseverancia en hacer el bien buscan gloria, honor e inmortalidad: vida eterna;

8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

pero a los que son ambiciosos y no obedecen a la verdad, sino que obedecen a la injusticia: ira e indignación.

9 с кръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

Habrá tribulación y angustia para toda alma humana que hace lo malo, el judío primeramente y también el griego;

10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

pero gloria y honor y paz para todo el que hace lo bueno, al judío primeramente, y también al griego.

11 П онеже Бог не гледа на лице.

Porque en Dios no hay acepción de personas.

12 З ащото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

Pues todos los que han pecado sin la ley, sin la ley también perecerán; y todos los que han pecado bajo la ley, por la ley serán juzgados;

13 З ащото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани

porque no son los oidores de la ley los justos ante Dios, sino los que cumplen la ley, ésos serán justificados.

14 ( понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

Porque cuando los gentiles, que no tienen la ley, cumplen por instinto los dictados de la ley, ellos, no teniendo la ley, son una ley para sí mismos,

15 п о това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)

ya que muestran la obra de la ley escrita en sus corazones, su conciencia dando testimonio, y sus pensamientos acusándolos unas veces y otras defendiéndolos,

16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие. Юдеите и Моисеевият закон

en el día en que, según mi evangelio, Dios juzgará los secretos de los hombres mediante Cristo Jesús. La ley y el pueblo judío

17 Н о ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,

Pero si tú, que llevas el nombre de judío y te apoyas en la ley; que te glorías en Dios,

18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,

y conoces su voluntad; que apruebas las cosas que son esenciales, siendo instruido por la ley,

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,

y te confías en que eres guía de los ciegos, luz de los que están en tinieblas,

20 н аставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

instructor de los necios, maestro de los faltos de madurez; que tienes en la ley la expresión misma del conocimiento y de la verdad;

21 т огава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

tú, pues, que enseñas a otro, ¿no te enseñas a ti mismo? Tú que predicas que no se debe robar, ¿robas ?

22 Т и, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

Tú que dices que no se debe cometer adulterio, ¿adulteras? Tú que abominas los ídolos, ¿saqueas templos ?

23 Т и, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?

Tú que te jactas de la ley, ¿violando la ley deshonras a Dios?

24 П итам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

Porque el nombre de Dios es blasfemado entre los gentiles por causa de vosotros, tal como está escrito.

25 П онеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

Pues ciertamente la circuncisión es de valor si tú practicas la ley, pero si eres transgresor de la ley, tu circuncisión se ha vuelto incircuncisión.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

Por tanto, si el incircunciso cumple los requisitos de la ley, ¿no se considerará su incircuncisión como circuncisión ?

27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?

Y si el que es físicamente incircunciso guarda la ley, ¿no te juzgará a ti, que aunque tienes la letra de la ley y eres circuncidado, eres transgresor de la ley?

28 З ащото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;

Porque no es judío el que lo es exteriormente, ni la circuncisión es la externa, en la carne;

29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

sino que es judío el que lo es interiormente, y la circuncisión es la del corazón, por el Espíritu, no por la letra; la alabanza del cual no procede de los hombres, sino de Dios.