1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Hijo mío, presta atención a mi sabiduría, inclina tu oído a mi prudencia,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

para que guardes la discreción, y tus labios conserven el conocimiento.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

Porque los labios de la extraña destilan miel, y su lengua es más suave que el aceite;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

pero al final es amarga como el ajenjo, aguda como espada de dos filos.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Sus pies descienden a la muerte, sus pasos sólo logran el Seol.

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

No considera la senda de la vida; sus senderos son inestables, y no lo sabe.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Ahora pues, hijos míos, escuchadme, y no os apartéis de las palabras de mi boca.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Aleja de la extraña tu camino, y no te acerques a la puerta de su casa;

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

no sea que des tu vigor a otros y tus años al cruel;

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

no sea que se sacien los extraños de tus bienes, y tu esfuerzo vaya a casa del extranjero;

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

y al final te lamentes, cuando tu carne y tu cuerpo se hayan consumido,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

y digas: ¡Cómo he aborrecido la instrucción, y mi corazón ha despreciado la corrección!

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

No he escuchado la voz de mis maestros, ni he inclinado mi oído a mis instructores.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

He estado a punto de completa ruina en medio de la asamblea y la congregación.

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Bebe agua de tu cisterna y agua fresca de tu pozo.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

¿Se derramarán por fuera tus manantiales, tus arroyos de aguas por las calles?

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Sean para ti solo, y no para los extraños contigo.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Sea bendita tu fuente, y regocíjate con la mujer de tu juventud,

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

amante cierva y graciosa gacela; que sus senos te satisfagan en todo tiempo, su amor te embriague para siempre.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

¿Por qué has de embriagarte, hijo mío, con una extraña, y abrazar el seno de una desconocida ?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Pues los caminos del hombre están delante de los ojos del Señor, y El observa todos sus senderos.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

De sus propias iniquidades será presa el impío, y en los lazos de su pecado quedará atrapado.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

Morirá por falta de instrucción, y por su mucha necedad perecerá.