1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

My son, pay attention to my wisdom; Lend your ear to my understanding,

2 з а да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

That you may preserve discretion, And your lips may keep knowledge.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

For the lips of an immoral woman drip honey, And her mouth is smoother than oil;

4 н о краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

But in the end she is bitter as wormwood, Sharp as a two-edged sword.

5 К раката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

Her feet go down to death, Her steps lay hold of hell.

6 т ака че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

Lest you ponder her path of life— Her ways are unstable; You do not know them.

7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

Therefore hear me now, my children, And do not depart from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

Remove your way far from her, And do not go near the door of her house,

9 д а не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

Lest you give your honor to others, And your years to the cruel one;

10 д а не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

Lest aliens be filled with your wealth, And your labors go to the house of a foreigner;

11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

And you mourn at last, When your flesh and your body are consumed,

12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

And say: “How I have hated instruction, And my heart despised correction!

13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

I have not obeyed the voice of my teachers, Nor inclined my ear to those who instructed me!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

I was on the verge of total ruin, In the midst of the assembly and congregation.”

15 П ий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

Drink water from your own cistern, And running water from your own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

Should your fountains be dispersed abroad, Streams of water in the streets?

17 Н ека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

Let them be only your own, And not for strangers with you.

18 Д а бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

Let your fountain be blessed, And rejoice with the wife of your youth.

19 Т я да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

As a loving deer and a graceful doe, Let her breasts satisfy you at all times; And always be enraptured with her love.

20 П онеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

For why should you, my son, be enraptured by an immoral woman, And be embraced in the arms of a seductress?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are before the eyes of the Lord, And He ponders all his paths.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities entrap the wicked man, And he is caught in the cords of his sin.

23 Т ой ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.

He shall die for lack of instruction, And in the greatness of his folly he shall go astray.