1 Т огава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.

Now the men of Ephraim said to him, “Why have you done this to us by not calling us when you went to fight with the Midianites?” And they reprimanded him sharply.

2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?

So he said to them, “What have I done now in comparison with you? Is not the gleaning of the grapes of Ephraim better than the vintage of Abiezer?

3 В ъв вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.

God has delivered into your hands the princes of Midian, Oreb and Zeeb. And what was I able to do in comparison with you?” Then their anger toward him subsided when he said that.

4 К огато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.

When Gideon came to the Jordan, he and the three hundred men who were with him crossed over, exhausted but still in pursuit.

5 Т ам Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.

Then he said to the men of Succoth, “Please give loaves of bread to the people who follow me, for they are exhausted, and I am pursuing Zebah and Zalmunna, kings of Midian.”

6 А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?

And the leaders of Succoth said, “ Are the hands of Zebah and Zalmunna now in your hand, that we should give bread to your army?”

7 А Гедеон отговори: Затова, когато Господ предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.

So Gideon said, “For this cause, when the Lord has delivered Zebah and Zalmunna into my hand, then I will tear your flesh with the thorns of the wilderness and with briers!”

8 О ттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.

Then he went up from there to Penuel and spoke to them in the same way. And the men of Penuel answered him as the men of Succoth had answered.

9 А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.

So he also spoke to the men of Penuel, saying, “When I come back in peace, I will tear down this tower!”

10 А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души - само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.

Now Zebah and Zalmunna were at Karkor, and their armies with them, about fifteen thousand, all who were left of all the army of the people of the East; for one hundred and twenty thousand men who drew the sword had fallen.

11 Г едеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.

Then Gideon went up by the road of those who dwell in tents on the east of Nobah and Jogbehah; and he attacked the army while the camp felt secure.

12 А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.

When Zebah and Zalmunna fled, he pursued them; and he took the two kings of Midian, Zebah and Zalmunna, and routed the whole army.

13 С лед това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.

Then Gideon the son of Joash returned from battle, from the Ascent of Heres.

14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

And he caught a young man of the men of Succoth and interrogated him; and he wrote down for him the leaders of Succoth and its elders, seventy-seven men.

15 Т огава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?

Then he came to the men of Succoth and said, “Here are Zebah and Zalmunna, about whom you ridiculed me, saying, ‘ Are the hands of Zebah and Zalmunna now in your hand, that we should give bread to your weary men?’”

16 И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.

And he took the elders of the city, and thorns of the wilderness and briers, and with them he taught the men of Succoth.

17 Г едеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.

Then he tore down the tower of Penuel and killed the men of the city.

18 Т огава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.

And he said to Zebah and Zalmunna, “What kind of men were they whom you killed at Tabor?” So they answered, “As you are, so were they; each one resembled the son of a king.”

19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на Господа, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.

Then he said, “They were my brothers, the sons of my mother. As the Lord lives, if you had let them live, I would not kill you.”

20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.

And he said to Jether his firstborn, “Rise, kill them!” But the youth would not draw his sword; for he was afraid, because he was still a youth.

21 Т огава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.

So Zebah and Zalmunna said, “Rise yourself, and kill us; for as a man is, so is his strength.” So Gideon arose and killed Zebah and Zalmunna, and took the crescent ornaments that were on their camels’ necks. Gideon’s Ephod

22 Т огава Израелевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.

Then the men of Israel said to Gideon, “Rule over us, both you and your son, and your grandson also; for you have delivered us from the hand of Midian.”

23 А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. Господ ще владее над вас.

But Gideon said to them, “I will not rule over you, nor shall my son rule over you; the Lord shall rule over you.”

24 Г едеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас - дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)

Then Gideon said to them, “I would like to make a request of you, that each of you would give me the earrings from his plunder.” For they had golden earrings, because they were Ishmaelites.

25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.

So they answered, “We will gladly give them. ” And they spread out a garment, and each man threw into it the earrings from his plunder.

26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.

Now the weight of the gold earrings that he requested was one thousand seven hundred shekels of gold, besides the crescent ornaments, pendants, and purple robes which were on the kings of Midian, and besides the chains that were around their camels’ necks.

27 О т тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израел блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.

Then Gideon made it into an ephod and set it up in his city, Ophrah. And all Israel played the harlot with it there. It became a snare to Gideon and to his house.

28 Т ака Мадиам беше покорен пред израелтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.

Thus Midian was subdued before the children of Israel, so that they lifted their heads no more. And the country was quiet for forty years in the days of Gideon. Death of Gideon

29 Т огава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.

Then Jerubbaal the son of Joash went and dwelt in his own house.

30 Г едеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.

Gideon had seventy sons who were his own offspring, for he had many wives.

31 С ъщо и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

And his concubine who was in Shechem also bore him a son, whose name he called Abimelech.

32 И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.

Now Gideon the son of Joash died at a good old age, and was buried in the tomb of Joash his father, in Ophrah of the Abiezrites.

33 А когато Гедеон умря, израелтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.

So it was, as soon as Gideon was dead, that the children of Israel again played the harlot with the Baals, and made Baal-Berith their god.

34 И израелтяните не си спомниха за Господа, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.

Thus the children of Israel did not remember the Lord their God, who had delivered them from the hands of all their enemies on every side;

35 Н ито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израел.

nor did they show kindness to the house of Jerubbaal (Gideon) in accordance with the good he had done for Israel.