1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

There were present at that season some who told Him about the Galileans whose blood Pilate had mingled with their sacrifices.

2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

And Jesus answered and said to them, “Do you suppose that these Galileans were worse sinners than all other Galileans, because they suffered such things?

3 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

I tell you, no; but unless you repent you will all likewise perish.

4 И ли мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

Or those eighteen on whom the tower in Siloam fell and killed them, do you think that they were worse sinners than all other men who dwelt in Jerusalem?

5 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

I tell you, no; but unless you repent you will all likewise perish.” The Parable of the Barren Fig Tree

6 К аза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

He also spoke this parable: “A certain man had a fig tree planted in his vineyard, and he came seeking fruit on it and found none.

7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

Then he said to the keeper of his vineyard, ‘Look, for three years I have come seeking fruit on this fig tree and find none. Cut it down; why does it use up the ground?’

8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

But he answered and said to him, ‘Sir, let it alone this year also, until I dig around it and fertilize it.

9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

And if it bears fruit, well. But if not, after that you can cut it down.’” A Spirit of Infirmity

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

Now He was teaching in one of the synagogues on the Sabbath.

11 и , ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

And behold, there was a woman who had a spirit of infirmity eighteen years, and was bent over and could in no way raise herself up.

12 А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

But when Jesus saw her, He called her to Him and said to her, “Woman, you are loosed from your infirmity.”

13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

And He laid His hands on her, and immediately she was made straight, and glorified God.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

But the ruler of the synagogue answered with indignation, because Jesus had healed on the Sabbath; and he said to the crowd, “There are six days on which men ought to work; therefore come and be healed on them, and not on the Sabbath day.”

15 Н о Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

The Lord then answered him and said, “Hypocrite! Does not each one of you on the Sabbath loose his ox or donkey from the stall, and lead it away to water it?

16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

So ought not this woman, being a daughter of Abraham, whom Satan has bound—think of it—for eighteen years, be loosed from this bond on the Sabbath?”

17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

And when He said these things, all His adversaries were put to shame; and all the multitude rejoiced for all the glorious things that were done by Him. The Parable of the Mustard Seed

18 Т огава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

Then He said, “What is the kingdom of God like? And to what shall I compare it?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

It is like a mustard seed, which a man took and put in his garden; and it grew and became a large tree, and the birds of the air nested in its branches.” The Parable of the Leaven

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

And again He said, “To what shall I liken the kingdom of God?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

It is like leaven, which a woman took and hid in three measures of meal till it was all leavened.” The Narrow Way

22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

And He went through the cities and villages, teaching, and journeying toward Jerusalem.

23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

Then one said to Him, “Lord, are there few who are saved?” And He said to them,

24 П одвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

“Strive to enter through the narrow gate, for many, I say to you, will seek to enter and will not be able.

25 С лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

When once the Master of the house has risen up and shut the door, and you begin to stand outside and knock at the door, saying, ‘Lord, Lord, open for us,’ and He will answer and say to you, ‘I do not know you, where you are from,’

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

then you will begin to say, ‘We ate and drank in Your presence, and You taught in our streets.’

27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

But He will say, ‘I tell you I do not know you, where you are from. Depart from Me, all you workers of iniquity.’

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

There will be weeping and gnashing of teeth, when you see Abraham and Isaac and Jacob and all the prophets in the kingdom of God, and yourselves thrust out.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

They will come from the east and the west, from the north and the south, and sit down in the kingdom of God.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

And indeed there are last who will be first, and there are first who will be last.”

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

On that very day some Pharisees came, saying to Him, “Get out and depart from here, for Herod wants to kill You.”

32 И сус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

And He said to them, “Go, tell that fox, ‘Behold, I cast out demons and perform cures today and tomorrow, and the third day I shall be perfected.’

33 О баче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

Nevertheless I must journey today, tomorrow, and the day following; for it cannot be that a prophet should perish outside of Jerusalem. Jesus Laments over Jerusalem

34 Й ерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

“O Jerusalem, Jerusalem, the one who kills the prophets and stones those who are sent to her! How often I wanted to gather your children together, as a hen gathers her brood under her wings, but you were not willing!

35 Е то, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

See! Your house is left to you desolate; and assuredly, I say to you, you shall not see Me until the time comes when you say, ‘Blessed is He who comes in the name of the Lord!’ ”