1 А като се разделихме с тях и отплавахме, дойдохме право в Кос, а на следващия ден в Родос и оттам - в Патара.

Now it came to pass, that when we had departed from them and set sail, running a straight course we came to Cos, the following day to Rhodes, and from there to Patara.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплавахме.

And finding a ship sailing over to Phoenicia, we went aboard and set sail.

3 А когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плавахме към Сирия, и слязохме в Тир, защото там корабът щеше да бъде разтоварен.

When we had sighted Cyprus, we passed it on the left, sailed to Syria, and landed at Tyre; for there the ship was to unload her cargo.

4 И като издирихме учениците, престояхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Йерусалим.

And finding disciples, we stayed there seven days. They told Paul through the Spirit not to go up to Jerusalem.

5 К огато тези дни изтекоха, тръгнахме и продължихме пътя си; а те всички, с жените и децата си, ни изпратиха извън града; и като коленичихме на брега, се помолихме.

When we had come to the end of those days, we departed and went on our way; and they all accompanied us, with wives and children, till we were out of the city. And we knelt down on the shore and prayed.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

When we had taken our leave of one another, we boarded the ship, and they returned home.

7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птоломеида, където поздравихме братята и останахме при тях един ден.

And when we had finished our voyage from Tyre, we came to Ptolemais, greeted the brethren, and stayed with them one day.

8 А на следващия ден тръгнахме и стигнахме в Цезарея; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте дякони, и останахме при него.

On the next day we who were Paul’s companions departed and came to Caesarea, and entered the house of Philip the evangelist, who was one of the seven, and stayed with him.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

Now this man had four virgin daughters who prophesied.

10 И след като бяхме прекарали там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

And as we stayed many days, a certain prophet named Agabus came down from Judea.

11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво каза Святият Дух: Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

When he had come to us, he took Paul’s belt, bound his own hands and feet, and said, “Thus says the Holy Spirit, ‘So shall the Jews at Jerusalem bind the man who owns this belt, and deliver him into the hands of the Gentiles.’”

12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не отива в Йерусалим.

Now when we heard these things, both we and those from that place pleaded with him not to go up to Jerusalem.

13 Т огава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и съкрушавате сърцето ми? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господ Исус.

Then Paul answered, “What do you mean by weeping and breaking my heart? For I am ready not only to be bound, but also to die at Jerusalem for the name of the Lord Jesus.”

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господнята воля.

So when he would not be persuaded, we ceased, saying, “The will of the Lord be done.” Paul Urged to Make Peace

15 И след тези дни се приготвихме за път и отидохме в Йерусалим.

And after those days we packed and went up to Jerusalem.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Цезарея и ни заведоха при някой си Мнасон, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости. Апостол Павел при Яков

Also some of the disciples from Caesarea went with us and brought with them a certain Mnason of Cyprus, an early disciple, with whom we were to lodge.

17 И като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.

And when we had come to Jerusalem, the brethren received us gladly.

18 А на следващия ден Павел влезе с нас у Яков, където присъстваха всички презвитери.

On the following day Paul went in with us to James, and all the elders were present.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

When he had greeted them, he told in detail those things which God had done among the Gentiles through his ministry.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. Тогава му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

And when they heard it, they glorified the Lord. And they said to him, “You see, brother, how many myriads of Jews there are who have believed, and they are all zealous for the law;

21 А за теб им е говорено, че ти си бил учил всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат старите обреди.

but they have been informed about you that you teach all the Jews who are among the Gentiles to forsake Moses, saying that they ought not to circumcise their children nor to walk according to the customs.

22 И така, какво да се направи? Сигурно ще се събере тълпа, защото те непременно ще чуят, че си дошъл.

What then? The assembly must certainly meet, for they will hear that you have come.

23 З атова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат оброк;

Therefore do what we tell you: We have four men who have taken a vow.

24 в земи ги и извърши очистването си заедно с тях, и плати за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са слушали за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

Take them and be purified with them, and pay their expenses so that they may shave their heads, and that all may know that those things of which they were informed concerning you are nothing, but that you yourself also walk orderly and keep the law.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушени животни, също и от блудство.

But concerning the Gentiles who believe, we have written and decided that they should observe no such thing, except that they should keep themselves from things offered to idols, from blood, from things strangled, and from sexual immorality.” Arrested in the Temple

26 Т огава Павел взе мъжете; и на следващия ден, като свърши очистването си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очистването, когато щеше да се принесе приносът за всеки един от тях. Залавянето на Павел

Then Paul took the men, and the next day, having been purified with them, entered the temple to announce the expiration of the days of purification, at which time an offering should be made for each one of them.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбуниха целия народ, сложиха ръце на него и викаха:

Now when the seven days were almost ended, the Jews from Asia, seeing him in the temple, stirred up the whole crowd and laid hands on him,

28 О , израелтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всички против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

crying out, “Men of Israel, help! This is the man who teaches all men everywhere against the people, the law, and this place; and furthermore he also brought Greeks into the temple and has defiled this holy place.”

29 ( Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма.)

(For they had previously seen Trophimus the Ephesian with him in the city, whom they supposed that Paul had brought into the temple.)

30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

And all the city was disturbed; and the people ran together, seized Paul, and dragged him out of the temple; and immediately the doors were shut.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Йерусалим е размирен.

Now as they were seeking to kill him, news came to the commander of the garrison that all Jerusalem was in an uproar.

32 И той веднага взе войници и стотници и се завтече долу към тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

He immediately took soldiers and centurions, and ran down to them. And when they saw the commander and the soldiers, they stopped beating Paul.

33 Т огава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

Then the commander came near and took him, and commanded him to be bound with two chains; and he asked who he was and what he had done.

34 А в навалицата едни викаха едно, а други - друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради шумотевицата, заповяда да го закарат в крепостта.

And some among the multitude cried one thing and some another. So when he could not ascertain the truth because of the tumult, he commanded him to be taken into the barracks.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на тълпата,

When he reached the stairs, he had to be carried by the soldiers because of the violence of the mob.

36 з ащото целият народ вървеше отзад и викаше: Премахни го!

For the multitude of the people followed after, crying out, “Away with him!” Addressing the Jerusalem Mob

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

Then as Paul was about to be led into the barracks, he said to the commander, “May I speak to you?” He replied, “Can you speak Greek?

38 Н е си ли тогава онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

Are you not the Egyptian who some time ago stirred up a rebellion and led the four thousand assassins out into the wilderness?”

39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс Киликийски, гражданин на този знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

But Paul said, “I am a Jew from Tarsus, in Cilicia, a citizen of no mean city; and I implore you, permit me to speak to the people.”

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски:

So when he had given him permission, Paul stood on the stairs and motioned with his hand to the people. And when there was a great silence, he spoke to them in the Hebrew language, saying,