1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.
As snow in summer and rain in harvest, So honor is not fitting for a fool.
2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.
Like a flitting sparrow, like a flying swallow, So a curse without cause shall not alight.
3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.
A whip for the horse, A bridle for the donkey, And a rod for the fool’s back.
4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.
Do not answer a fool according to his folly, Lest you also be like him.
5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.
Answer a fool according to his folly, Lest he be wise in his own eyes.
6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.
He who sends a message by the hand of a fool Cuts off his own feet and drinks violence.
7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.
Like the legs of the lame that hang limp Is a proverb in the mouth of fools.
8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.
Like one who binds a stone in a sling Is he who gives honor to a fool.
9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.
Like a thorn that goes into the hand of a drunkard Is a proverb in the mouth of fools.
10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.
The great God who formed everything Gives the fool his hire and the transgressor his wages.
11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.
As a dog returns to his own vomit, So a fool repeats his folly.
12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език
Do you see a man wise in his own eyes? There is more hope for a fool than for him.
13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
The lazy man says, “ There is a lion in the road! A fierce lion is in the streets!”
14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.
As a door turns on its hinges, So does the lazy man on his bed.
15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.
The lazy man buries his hand in the bowl; It wearies him to bring it back to his mouth.
16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.
The lazy man is wiser in his own eyes Than seven men who can answer sensibly.
17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.
He who passes by and meddles in a quarrel not his own Is like one who takes a dog by the ears.
18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,
Like a madman who throws firebrands, arrows, and death,
19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?
Is the man who deceives his neighbor, And says, “I was only joking!”
20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.
Where there is no wood, the fire goes out; And where there is no talebearer, strife ceases.
21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.
As charcoal is to burning coals, and wood to fire, So is a contentious man to kindle strife.
22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.
The words of a talebearer are like tasty trifles, And they go down into the inmost body.
23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.
Fervent lips with a wicked heart Are like earthenware covered with silver dross.
24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;
He who hates, disguises it with his lips, And lays up deceit within himself;
25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;
When he speaks kindly, do not believe him, For there are seven abominations in his heart;
26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.
Though his hatred is covered by deceit, His wickedness will be revealed before the assembly.
27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.
Whoever digs a pit will fall into it, And he who rolls a stone will have it roll back on him.
28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.
A lying tongue hates those who are crushed by it, And a flattering mouth works ruin.