1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

夏 天 落 雪 ， 收 割 時 下 雨 ， 都 不 相 宜 ； 愚 昧 人 得 尊 榮 也 是 如 此 。

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

麻 雀 往 來 ， 燕 子 翻 飛 ； 這 樣 ， 無 故 的 咒 詛 也 必 不 臨 到 。

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

鞭 子 是 為 打 馬 ， 轡 頭 是 為 勒 驢 ； 刑 杖 是 為 打 愚 昧 人 的 背 。

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

不 要 照 愚 昧 人 的 愚 妄 話 回 答 他 ， 恐 怕 你 與 他 一 樣 。

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

要 照 愚 昧 人 的 愚 妄 話 回 答 他 ， 免 得 他 自 以 為 有 智 慧 。

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

藉 愚 昧 人 手 寄 信 的 ， 是 砍 斷 自 己 的 腳 ， 自 受 （ 原 文 是 ： 喝 ） 損 害 。

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

瘸 子 的 腳 空 存 無 用 ； 箴 言 在 愚 昧 人 的 口 中 也 是 如 此 。

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

將 尊 榮 給 愚 昧 人 的 ， 好 像 人 把 石 子 包 在 機 弦 裡 。

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

箴 言 在 愚 昧 人 的 口 中 ， 好 像 荊 棘 刺 入 醉 漢 的 手 。

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

雇 愚 昧 人 的 ， 與 雇 過 路 人 的 ， 就 像 射 傷 眾 人 的 弓 箭 手 。

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

愚 昧 人 行 愚 妄 事 ， 行 了 又 行 ， 就 如 狗 轉 過 來 吃 他 所 吐 的 。

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

你 見 自 以 為 有 智 慧 的 人 麼 ？ 愚 昧 人 比 他 更 有 指 望 。

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

懶 惰 人 說 ： 道 上 有 猛 獅 ， 街 上 有 壯 獅 。

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

門 在 樞 紐 轉 動 ， 懶 惰 人 在 床 上 也 是 如 此 。

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

懶 惰 人 放 手 在 盤 子 裡 ， 就 是 向 口 撤 回 也 以 為 勞 乏 。

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

懶 惰 人 看 自 己 比 七 個 善 於 應 對 的 人 更 有 智 慧 。

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

過 路 被 事 激 動 ， 管 理 不 干 己 的 爭 競 ， 好 像 人 揪 住 狗 耳 。

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

人 欺 凌 鄰 舍 ， 卻 說 ： 我 豈 不 是 戲 耍 麼 ？ 他 就 像 瘋 狂 的 人 拋 擲 火 把 、 利 箭 ， 與 殺 人 的 兵 器 （ 原 文 是 死 亡 ） 。

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

a

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

火 缺 了 柴 就 必 熄 滅 ； 無 人 傳 舌 ， 爭 競 便 止 息 。

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

好 爭 競 的 人 煽 惑 爭 端 ， 就 如 餘 火 加 炭 ， 火 上 加 柴 一 樣 。

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

傳 舌 人 的 言 語 ， 如 同 美 食 ， 深 入 人 的 心 腹 。

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

火 熱 的 嘴 ， 奸 惡 的 心 ， 好 像 銀 渣 包 的 瓦 器 。

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

怨 恨 人 的 ， 用 嘴 粉 飾 ， 心 裡 卻 藏 著 詭 詐 ；

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

他 用 甜 言 蜜 語 ， 你 不 可 信 他 ， 因 為 他 心 中 有 七 樣 可 憎 惡 的 。

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

他 雖 用 詭 詐 遮 掩 自 己 的 怨 恨 ， 他 的 邪 惡 必 在 會 中 顯 露 。

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

挖 陷 坑 的 ， 自 己 必 掉 在 其 中 ； 滾 石 頭 的 ， 石 頭 必 反 滾 在 他 身 上 。

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

虛 謊 的 舌 恨 他 所 壓 傷 的 人 ； 諂 媚 的 口 敗 壞 人 的 事 。