Еклесиаст 5 ~ 傳 道 書 5

picture

1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

你 到 神 的 殿 要 謹 慎 腳 步 ; 因 為 近 前 聽 , 勝 過 愚 昧 人 獻 祭 ( 或 譯 : 勝 過 獻 愚 昧 人 的 祭 ) , 他 們 本 不 知 道 所 做 的 是 惡 。

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

你 在 神 面 前 不 可 冒 失 開 口 , 也 不 可 心 急 發 言 ; 因 為 神 在 天 上 , 你 在 地 下 , 所 以 你 的 言 語 要 寡 少 。

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

事 務 多 , 就 令 人 做 夢 ; 言 語 多 , 就 顯 出 愚 昧 。

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

你 向 神 許 願 , 償 還 不 可 遲 延 , 因 他 不 喜 悅 愚 昧 人 , 所 以 你 許 的 願 應 當 償 還 。

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

你 許 願 不 還 , 不 如 不 許 。

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

不 可 任 你 的 口 使 肉 體 犯 罪 , 也 不 可 在 祭 司 ( 原 文 是 使 者 ) 面 前 說 是 錯 許 了 。 為 何 使 神 因 你 的 聲 音 發 怒 , 敗 壞 你 手 所 做 的 呢 ?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

多 夢 和 多 言 , 其 中 多 有 虛 幻 , 你 只 要 敬 畏 神 。

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

你 若 在 一 省 之 中 見 窮 人 受 欺 壓 , 並 奪 去 公 義 公 平 的 事 , 不 要 因 此 詫 異 ; 因 有 一 位 高 過 居 高 位 的 鑒 察 , 在 他 們 以 上 還 有 更 高 的 。

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

況 且 地 的 益 處 歸 眾 人 , 就 是 君 王 也 受 田 地 的 供 應 。

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

貪 愛 銀 子 的 , 不 因 得 銀 子 知 足 ; 貪 愛 豐 富 的 , 也 不 因 得 利 益 知 足 。 這 也 是 虛 空 。

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

貨 物 增 添 , 吃 的 人 也 增 添 , 物 主 得 甚 麼 益 處 呢 ? 不 過 眼 看 而 已 !

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

勞 碌 的 人 不 拘 吃 多 吃 少 , 睡 得 香 甜 ; 富 足 人 的 豐 滿 卻 不 容 他 睡 覺 。

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

我 見 日 光 之 下 有 一 宗 大 禍 患 , 就 是 財 主 積 存 資 財 , 反 害 自 己 。

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

因 遭 遇 禍 患 , 這 些 資 財 就 消 滅 ; 那 人 若 生 了 兒 子 , 手 裡 也 一 無 所 有 。

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

他 怎 樣 從 母 胎 赤 身 而 來 , 也 必 照 樣 赤 身 而 去 ; 他 所 勞 碌 得 來 的 , 手 中 分 毫 不 能 帶 去 。

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

他 來 的 情 形 怎 樣 , 他 去 的 情 形 也 怎 樣 。 這 也 是 一 宗 大 禍 患 。 他 為 風 勞 碌 有 甚 麼 益 處 呢 ?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

並 且 他 終 身 在 黑 暗 中 吃 喝 , 多 有 煩 惱 , 又 有 病 患 嘔 氣 。

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

我 所 見 為 善 為 美 的 , 就 是 人 在 神 賜 他 一 生 的 日 子 吃 喝 , 享 受 日 光 之 下 勞 碌 得 來 的 好 處 , 因 為 這 是 他 的 分 。

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

神 賜 人 資 財 豐 富 , 使 他 能 以 吃 用 , 能 取 自 己 的 分 , 在 他 勞 碌 中 喜 樂 , 這 乃 是 神 的 恩 賜 。

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

他 不 多 思 念 自 己 一 生 的 年 日 , 因 為 神 應 他 的 心 使 他 喜 樂 。