1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

Walk prudently when you go to the house of God; and draw near to hear rather than to give the sacrifice of fools, for they do not know that they do evil.

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Do not be rash with your mouth, And let not your heart utter anything hastily before God. For God is in heaven, and you on earth; Therefore let your words be few.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

For a dream comes through much activity, And a fool’s voice is known by his many words.

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

When you make a vow to God, do not delay to pay it; For He has no pleasure in fools. Pay what you have vowed—

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Better not to vow than to vow and not pay.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

Do not let your mouth cause your flesh to sin, nor say before the messenger of God that it was an error. Why should God be angry at your excuse and destroy the work of your hands?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

For in the multitude of dreams and many words there is also vanity. But fear God. The Vanity of Gain and Honor

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

If you see the oppression of the poor, and the violent perversion of justice and righteousness in a province, do not marvel at the matter; for high official watches over high official, and higher officials are over them.

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

Moreover the profit of the land is for all; even the king is served from the field.

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

He who loves silver will not be satisfied with silver; Nor he who loves abundance, with increase. This also is vanity.

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

When goods increase, They increase who eat them; So what profit have the owners Except to see them with their eyes?

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

The sleep of a laboring man is sweet, Whether he eats little or much; But the abundance of the rich will not permit him to sleep.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

There is a severe evil which I have seen under the sun: Riches kept for their owner to his hurt.

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

But those riches perish through misfortune; When he begets a son, there is nothing in his hand.

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

As he came from his mother’s womb, naked shall he return, To go as he came; And he shall take nothing from his labor Which he may carry away in his hand.

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

And this also is a severe evil— Just exactly as he came, so shall he go. And what profit has he who has labored for the wind?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

All his days he also eats in darkness, And he has much sorrow and sickness and anger.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

Here is what I have seen: It is good and fitting for one to eat and drink, and to enjoy the good of all his labor in which he toils under the sun all the days of his life which God gives him; for it is his heritage.

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

As for every man to whom God has given riches and wealth, and given him power to eat of it, to receive his heritage and rejoice in his labor—this is the gift of God.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

For he will not dwell unduly on the days of his life, because God keeps him busy with the joy of his heart.