1 А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил Господ.

Then Moses answered and said, “But suppose they will not believe me or listen to my voice; suppose they say, ‘The Lord has not appeared to you.’”

2 Т огава Господ го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл.

So the Lord said to him, “What is that in your hand?” He said, “A rod.”

3 Г оспод каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея.

And He said, “Cast it on the ground.” So he cast it on the ground, and it became a serpent; and Moses fled from it.

4 Н о Господ каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му);

Then the Lord said to Moses, “Reach out your hand and take it by the tail” (and he reached out his hand and caught it, and it became a rod in his hand),

5 н аправѝ това, за да повярват, че ти се е открил Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.

“that they may believe that the Lord God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has appeared to you.”

6 П ри това Господ му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг.

Furthermore the Lord said to him, “Now put your hand in your bosom.” And he put his hand in his bosom, and when he took it out, behold, his hand was leprous, like snow.

7 Т огава Господ каза: Пъхни си пак ръката в пазвата (и той пак си пъхна ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, беше станала пак като останалата му плът);

And He said, “Put your hand in your bosom again.” So he put his hand in his bosom again, and drew it out of his bosom, and behold, it was restored like his other flesh.

8 и Господ продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение.

“Then it will be, if they do not believe you, nor heed the message of the first sign, that they may believe the message of the latter sign.

9 Н о ако не повярват и на двете ти знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш от реката, ще се превърне в кръв на сушата.

And it shall be, if they do not believe even these two signs, or listen to your voice, that you shall take water from the river and pour it on the dry land. The water which you take from the river will become blood on the dry land. ”

10 А Моисей каза на Господа: Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч.

Then Moses said to the Lord, “O my Lord, I am not eloquent, neither before nor since You have spoken to Your servant; but I am slow of speech and slow of tongue.”

11 Н о Господ му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?

So the Lord said to him, “Who has made man’s mouth? Or who makes the mute, the deaf, the seeing, or the blind? Have not I, the Lord ?

12 И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.

Now therefore, go, and I will be with your mouth and teach you what you shall say.”

13 Т огава Моисей каза: Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен.

But he said, “O my Lord, please send by the hand of whomever else You may send.”

14 И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно.

So the anger of the Lord was kindled against Moses, and He said: “Is not Aaron the Levite your brother? I know that he can speak well. And look, he is also coming out to meet you. When he sees you, he will be glad in his heart.

15 Т и му говорѝ и вложѝ думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите.

Now you shall speak to him and put the words in his mouth. And I will be with your mouth and with his mouth, and I will teach you what you shall do.

16 В место тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог.

So he shall be your spokesman to the people. And he himself shall be as a mouth for you, and you shall be to him as God.

17 И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията. Моисей се връща в Египет

And you shall take this rod in your hand, with which you shall do the signs.” Moses Goes to Egypt

18 Т огава Моисей отиде и се върна при тъста си Йотор, и му каза: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, за да видя живи ли са още. И Йотор отвърна на Моисей: Иди с мир.

So Moses went and returned to Jethro his father-in-law, and said to him, “Please let me go and return to my brethren who are in Egypt, and see whether they are still alive.” And Jethro said to Moses, “Go in peace.”

19 А в Мадиам Господ каза на Моисей: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички твои врагове, които искаха живота ти.

Now the Lord said to Moses in Midian, “Go, return to Egypt; for all the men who sought your life are dead.”

20 И така, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна да се върне в Египетската земя. Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

Then Moses took his wife and his sons and set them on a donkey, and he returned to the land of Egypt. And Moses took the rod of God in his hand.

21 Т огава Господ каза на Моисей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред фараона всички чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа.

And the Lord said to Moses, “When you go back to Egypt, see that you do all those wonders before Pharaoh which I have put in your hand. But I will harden his heart, so that he will not let the people go.

22 А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израел Ми е син, първородният Ми;

Then you shall say to Pharaoh, ‘Thus says the Lord: “Israel is My son, My firstborn.

23 и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти.

So I say to you, let My son go that he may serve Me. But if you refuse to let him go, indeed I will kill your son, your firstborn.”’”

24 А по пътя в една странноприемница Господ посрещна Моисей и искаше да го умъртви.

And it came to pass on the way, at the encampment, that the Lord met him and sought to kill him.

25 Т огава Сепфора взе кремък и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Моисей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец.

Then Zipporah took a sharp stone and cut off the foreskin of her son and cast it at Moses’ feet, and said, “Surely you are a husband of blood to me!”

26 С лед това Господ се оттегли от него. Тогава тя каза поради обрязването: Ти си ми кървав младоженец.

So He let him go. Then she said, “ You are a husband of blood!”—because of the circumcision.

27 А Господ беше казал на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Моисей. И той тръгна, посрещна го в Божията планина и го целуна.

And the Lord said to Aaron, “Go into the wilderness to meet Moses.” So he went and met him on the mountain of God, and kissed him.

28 И Моисей извести на Аарон всички думи, с които Господ го беше изпратил, и всички знамения, за които му беше заръчал.

So Moses told Aaron all the words of the Lord who had sent him, and all the signs which He had commanded him.

29 Т огава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на израелтяните;

Then Moses and Aaron went and gathered together all the elders of the children of Israel.

30 и Аарон каза всички думи, които Господ беше говорил на Моисей, и извърши знаменията пред народа.

And Aaron spoke all the words which the Lord had spoken to Moses. Then he did the signs in the sight of the people.

31 И народът повярва; а когато чуха, че Господ посетил израелтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

So the people believed; and when they heard that the Lord had visited the children of Israel and that He had looked on their affliction, then they bowed their heads and worshiped.