1 Е то, моето око е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

“Behold, my eye has seen all this, My ear has heard and understood it.

2 К оето знаете вие, това зная и аз; не съм по-долен от вас.

What you know, I also know; I am not inferior to you.

3 Н о аз бих говорил на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

But I would speak to the Almighty, And I desire to reason with God.

4 З ащото вие измисляте лъжа; всички сте безполезни лекари.

But you forgers of lies, You are all worthless physicians.

5 Д ано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Oh, that you would be silent, And it would be your wisdom!

6 С лушайте сега доводите ми и обърнете внимание върху жалбата на устните ми.

Now hear my reasoning, And heed the pleadings of my lips.

7 З аради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Will you speak wickedly for God, And talk deceitfully for Him?

8 З аради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Will you show partiality for Him? Will you contend for God?

9 Д обро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

Will it be well when He searches you out? Or can you mock Him as one mocks a man?

10 Т ой непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

He will surely rebuke you If you secretly show partiality.

11 В еличието Му няма ли да ви уплаши? И ужасът Му няма ли да ви нападне?

Will not His excellence make you afraid, And the dread of Him fall upon you?

12 В ашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; защитата ви става укрепление от кал.

Your platitudes are proverbs of ashes, Your defenses are defenses of clay.

13 М лъкнете! Оставете ме и аз да говоря; и нека дойде върху мене каквото иска.

“Hold your peace with me, and let me speak, Then let come on me what may!

14 К аквото и да стане, ще взема плътта си в зъбите си и ще сложа живота в шепата си.

Why do I take my flesh in my teeth, And put my life in my hands?

15 Д ори и Той да ме убие, аз ще Го чакам; но пак ще защитя пътищата си пред Него.

Though He slay me, yet will I trust Him. Even so, I will defend my own ways before Him.

16 Д аже това ще ми бъде спасение, че нечестив човек няма да дойде пред Него.

He also shall be my salvation, For a hypocrite could not come before Him.

17 П ослушайте внимателно думата ми; и изявлението ми нека бъде в ушите ви.

Listen carefully to my speech, And to my declaration with your ears.

18 Е то сега аз съм наредил делото си; зная, че ще се оправдая.

See now, I have prepared my case, I know that I shall be vindicated.

19 К ой е онзи, който ще се съди с мене? Защото ако млъкна, сега ще издъхна.

Who is he who will contend with me? If now I hold my tongue, I perish. Job’s Despondent Prayer

20 С амо две неща не ми правѝ, тогава няма да се скрия от лицето Ти -

“Only two things do not do to me, Then I will not hide myself from You:

21 н е отказвай да оттеглиш ръката Си от мен и нека не ме уплаши ужасът Ти.

Withdraw Your hand far from me, And let not the dread of You make me afraid.

22 Т огава Ти повикай и аз ще Ти отговоря; или аз да говоря и Ти ми отговори.

Then call, and I will answer; Or let me speak, then You respond to me.

23 К олко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

How many are my iniquities and sins? Make me know my transgression and my sin.

24 З ащо криеш лицето Си и ме смяташ за Свой неприятел?

Why do You hide Your face, And regard me as Your enemy?

25 Щ е изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

Will You frighten a leaf driven to and fro? And will You pursue dry stubble?

26 З ащо пишеш горести против мен и ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

For You write bitter things against me, And make me inherit the iniquities of my youth.

27 и слагаш краката ми в клада, и наблюдаваш всичките ми пътища, забелязваш следите на краката ми? -

You put my feet in the stocks, And watch closely all my paths. You set a limit for the soles of my feet.

28 П ри все че аз като гнила вещ тлея, като дреха, от молец изядена.

“ Man decays like a rotten thing, Like a garment that is moth-eaten.