1 П ри това надигни плач за Израелевите първенци и кажи:

“Moreover take up a lamentation for the princes of Israel,

2 К аква беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, хранеше лъвчетата си сред млади лъвове.

and say: ‘What is your mother? A lioness: She lay down among the lions; Among the young lions she nourished her cubs.

3 Т я изхрани едно от лъвчетата си, което, като стана млад лъв и се научи да граби лов, ядеше хора.

She brought up one of her cubs, And he became a young lion; He learned to catch prey, And he devoured men.

4 И народите чуха за него; беше хванат в ямата им и с куки го закараха в Египетската земя.

The nations also heard of him; He was trapped in their pit, And they brought him with chains to the land of Egypt.

5 А тя, като видя, че надеждата ѝ изчезна и се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

‘When she saw that she waited, that her hope was lost, She took another of her cubs and made him a young lion.

6 И като ходеше между лъвовете, стана млад лъв, който, когато се научи да граби лов, ядеше хора.

He roved among the lions, And became a young lion; He learned to catch prey; He devoured men.

7 Т ой познаваше палатите им и запустяваше градовете им; и от гласа на рева му се ужасяваше земята и това, което я пълнеше.

He knew their desolate places, And laid waste their cities; The land with its fullness was desolated By the noise of his roaring.

8 Т огава против него се опълчиха народите от околните области и простряха върху него мрежите си; той се хвана в ямата им.

Then the nations set against him from the provinces on every side, And spread their net over him; He was trapped in their pit.

9 И с куки го сложиха в решетка и го закараха при вавилонския цар; вкараха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по Израелевите планини.

They put him in a cage with chains, And brought him to the king of Babylon; They brought him in nets, That his voice should no longer be heard on the mountains of Israel.

10 М айка ти с жизненост като твоята беше като лоза, посадена при вода; стана плодоносна и клонеста от многото води.

‘Your mother was like a vine in your bloodline, Planted by the waters, Fruitful and full of branches Because of many waters.

11 П о нея израснаха яки жезли за скиптри на владетелите и ръстът им стигна нависоко сред гъстите клончета, и те се отличаваха с височината си и с многото си отрасли.

She had strong branches for scepters of rulers. She towered in stature above the thick branches, And was seen in her height amid the dense foliage.

12 Н о тя беше изтръгната с ярост, беше хвърлена на земята и източен вятър изсуши плода ѝ; яките ѝ жезли се счупиха, изсъхнаха; огънят ги изгори.

But she was plucked up in fury, She was cast down to the ground, And the east wind dried her fruit. Her strong branches were broken and withered; The fire consumed them.

13 А сега тя е посадена в пустиня, в суха и безводна земя.

And now she is planted in the wilderness, In a dry and thirsty land.

14 И огън излезе от един жезъл от клончетата ѝ и изяде плода ѝ, така че в нея вече няма жезъл, достатъчно як за владетелски скиптър. Това е плач и ще служи за плач.

Fire has come out from a rod of her branches And devoured her fruit, So that she has no strong branch— a scepter for ruling.’” This is a lamentation, and has become a lamentation.