1 П ри това надигни плач за Израелевите първенци и кажи:

2 К аква беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, хранеше лъвчетата си сред млади лъвове.

3 Т я изхрани едно от лъвчетата си, което, като стана млад лъв и се научи да граби лов, ядеше хора.

4 И народите чуха за него; беше хванат в ямата им и с куки го закараха в Египетската земя.

5 А тя, като видя, че надеждата ѝ изчезна и се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

6 И като ходеше между лъвовете, стана млад лъв, който, когато се научи да граби лов, ядеше хора.

7 Т ой познаваше палатите им и запустяваше градовете им; и от гласа на рева му се ужасяваше земята и това, което я пълнеше.

8 Т огава против него се опълчиха народите от околните области и простряха върху него мрежите си; той се хвана в ямата им.

9 И с куки го сложиха в решетка и го закараха при вавилонския цар; вкараха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по Израелевите планини.

10 М айка ти с жизненост като твоята беше като лоза, посадена при вода; стана плодоносна и клонеста от многото води.

11 П о нея израснаха яки жезли за скиптри на владетелите и ръстът им стигна нависоко сред гъстите клончета, и те се отличаваха с височината си и с многото си отрасли.

12 Н о тя беше изтръгната с ярост, беше хвърлена на земята и източен вятър изсуши плода ѝ; яките ѝ жезли се счупиха, изсъхнаха; огънят ги изгори.

13 А сега тя е посадена в пустиня, в суха и безводна земя.

14 И огън излезе от един жезъл от клончетата ѝ и изяде плода ѝ, така че в нея вече няма жезъл, достатъчно як за владетелски скиптър. Това е плач и ще служи за плач.