1 Г оспод говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:

2 З аповядай на израелтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

6 А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

7 В сички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израелтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

9 Г оспод говорѝ още на Моисей:

10 К ажѝ на израелтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.

14 Т ри града да дадете оттатък Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.

15 Т ези шест града да бъдат убежище за израелтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

17 А ко го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

19 О тмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,

21 и ли от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;

28 з ащото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

30 К ойто убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.

31 Н ито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Н ито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израелтяните.