1 Г оспод говорѝ още на Моисей в моавските полета при Йордан срещу Йерихон:

And the Lord said to Moses in the plains of Moab by the Jordan at Jericho,

2 З аповядай на израелтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

Command the Israelites that they give to the Levites from the inheritance of their possession cities to dwell in; and pasturelands round about the cities’ walls you shall give to the Levites also.

3 Г радовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

They shall have the cities to dwell in and their pasturelands shall be for their cattle, for their wealth, and for all their beasts.

4 П асбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

And the pasturelands of the cities which you shall give to the Levites shall reach from the wall of the city and outward 1, 000 cubits round about.

5 Д а измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

You shall measure from the wall of the city outward on the east, south, west, and north sides 2, 000 cubits, the city being in the center. This shall belong to as pasturelands for their cities.

6 А градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за убежище, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

Of the cities which you shall give to the Levites there shall be the six cities of refuge, which you shall give for the manslayer to flee into; and in addition to them you shall give forty-two cities.

7 В сички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; дайте ги заедно с пасбищата им.

So all the cities which you shall give to the Levites shall be forty-eight; you shall give them with their adjacent pasturelands.

8 И когато дадете градовете от притежанието на израелтяните, от многото градове дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

As for the cities, you shall give from the possession of the Israelites, from the larger tribes you shall take many and from the smaller tribes few; each tribe shall give of its cities to the Levites in proportion to its inheritance.

9 Г оспод говорѝ още на Моисей:

And the Lord said to Moses,

10 К ажѝ на израелтяните: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя,

Say to the Israelites, When you cross the Jordan into the land of Canaan,

11 т огава да си определите градове, които да ви бъдат градове за убежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

Then you shall select cities to be cities of refuge for you, that the slayer who kills any person unintentionally and unawares may flee there.

12 Т е да ви бъдат градове за избягване от сродника отмъстител, за да не бъде убит убиецът, преди да се представи на съд пред обществото.

And the cities shall be to you for refuge from the avenger, that the manslayer may not die until he has had a fair trial before the congregation.

13 О т градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за убежище.

And of the cities which you give there shall be your six cities for refuge.

14 Т ри града да дадете оттатък Йордан и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за убежище.

You shall give three cities on this side of the Jordan and three cities in the land of Canaan, to be cities of refuge.

15 Т ези шест града да бъдат убежище за израелтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришълец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

These six cities shall be a refuge for the Israelites and for the stranger and the temporary resident among them; that anyone who kills any person unintentionally and unawares may flee there.

16 А ко някой удари някого с желязно оръдие и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

But if he struck him down with an instrument of iron so that he died, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

17 А ко го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

And if he struck him down by throwing a stone, by which a person may die, and he died, he is a murderer; the murderer shall surely be put to death.

18 И ли ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и онзи умре, убиец е; убиецът непременно да бъде умъртвен.

Or if he struck him down with a weapon of wood in his hand, by which one may die, and he died, the offender is a murderer; he shall surely be put to death.

19 О тмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

The avenger of blood shall himself slay the murderer; when he meets him, he shall slay him.

20 И ако го тласне от омраза или от засада хвърли нещо върху него и онзи умре,

But if he stabbed him through hatred or hurled at him by lying in wait so that he died

21 и ли от омраза го удари с ръката си и онзи умре, този, който го е ударил, непременно да бъде умъртвен, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

Or in enmity struck him down with his hand so that he died, he that smote him shall surely be put to death; he is a murderer. The avenger of blood shall slay the murderer when he meets him.

22 Н о ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него, без да го е причаквал,

But if he stabbed him suddenly without enmity or threw anything at or upon him without lying in wait

23 и ли ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, и онзи умре, без да му е бил неприятел или да е искал да му стори зло,

Or with any stone with which a man may be killed, not seeing him, and threw it at him so that he died, and was not his enemy nor sought to harm him,

24 т огава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези наредби;

Then the congregation shall judge between the slayer and the avenger of blood according to these ordinances.

25 и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и обществото да го върне в града, където е прибегнал за убежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото миро.

And the congregation shall rescue the manslayer from the hand of the avenger of blood and restore him to his city of refuge to which he had fled; and he shall live in it until the high priest dies, who was anointed with the sacred oil.

26 Н о ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на убежищния град, в който е прибегнал,

But if the slayer shall at any time come outside the limits of his city of refuge to which he had fled

27 и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на убежищния му град, и отмъстителят за кръвта умъртви убиеца, този няма да бъде виновен за кръвопролитие;

And the avenger of blood finds him outside the limits of his city of refuge and kills the manslayer, he shall not be guilty of blood

28 з ащото убиецът трябва да стои в убежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека убиецът се върне в земята, която му е притежание.

Because the manslayer should have remained in his city of refuge until the death of the high priest. But after the high priest’s death the manslayer shall return to the land of his possession.

29 Т ова да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

And these things shall be for a statute and ordinance to you throughout your generations in all your dwellings.

30 К ойто убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен.

Whoever kills any person, the murderer shall be put to death on the testimony of witnesses; but no one shall be put to death on the testimony of one witness.

31 Н ито да вземате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт, а непременно той да бъде умъртвен.

Moreover, you shall take no ransom for the life of a murderer guilty of death; but he shall surely be put to death.

32 Д а не взимате откуп и за онзи, който е прибегнал в убежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на първо свещеника.

And you shall accept no ransom for him who has fled to his city of refuge, so that he may return to dwell in the land before the death of the high priest.

33 Т ака няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

So you shall not pollute the land in which you live; for blood pollutes the land, and no atonement can be made for the land for the blood shed in it, but by the blood of him who shed it.

34 Н ито един от вас да не осквернява земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, Йехова, обитавам сред израелтяните.

And you shall not defile the land in which you live, in the midst of which I dwell, for I, the Lord, dwell in the midst of the people of Israel.