1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика

Soon afterward, went on through towns and villages, preaching and bringing the good news (the Gospel) of the kingdom of God. And the Twelve were with Him,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,

And also some women who had been cured of evil spirits and diseases: Mary, called Magdalene, from whom seven demons had been expelled;

3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

And Joanna, the wife of Chuza, Herod’s household manager; and Susanna; and many others, who ministered to and provided for Him and them out of their property and personal belongings.

4 И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча:

And when a very great throng was gathering together and people from town after town kept coming to Jesus, He said in a parable:

5 С еячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.

A sower went out to sow seed; and as he sowed, some fell along the traveled path and was trodden underfoot, and the birds of the air ate it up.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

And some fell on the rock, and as soon as it sprouted, it withered away because it had no moisture.

7 Д руго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

And other fell in the midst of the thorns, and the thorns grew up with it and choked it.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

And some seed fell into good soil, and grew up and yielded a crop a hundred times. As He said these things, He called out, He who has ears to hear, let him be listening and let him consider and understand by hearing!

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

And when His disciples asked Him the meaning of this parable,

10 Т ой каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.

He said to them, To you it has been given to know (to recognize and understand more strongly and clearly) the mysteries and secrets of the kingdom of God, but for others they are in parables, so that, looking, they may not see; and hearing, they may not comprehend.

11 А ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

Now the meaning of the parable is this: The seed is the Word of God.

12 А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.

Those along the traveled road are the people who have heard; then the devil comes and carries away the message out of their hearts, that they may not believe ( acknowledge Me as their Savior and devote themselves to Me) and be saved.

13 П адналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

And those upon the rock who, when they hear, receive and welcome it with joy; but these have no root. They believe for a while, and in time of trial and temptation fall away (withdraw and stand aloof).

14 П адналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

And as for what fell among the thorns, these are who hear, but as they go on their way they are choked and suffocated with the anxieties and cares and riches and pleasures of life, and their fruit does not ripen (come to maturity and perfection).

15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение. Светилото и светилникът

But as for that in the good soil, these are who, hearing the Word, hold it fast in a just ( noble, virtuous) and worthy heart, and steadily bring forth fruit with patience.

16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.

No one after he has lighted a lamp covers it with a vessel or puts it under a couch; but he puts it on a lampstand, that those who come in may see the light.

17 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.

For there is nothing hidden that shall not be disclosed, nor anything secret that shall not be known and come out into the open.

18 З атова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има. Майката и братята на Исус

Be careful therefore how you listen. For to him who has will more be given; and from him who does not have, even what he thinks and guesses and supposes that he has will be taken away.

19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

Then Jesus’ mother and His brothers came along toward Him, but they could not get to Him because of the crowd.

20 И Го известиха: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

And it was told Him, Your mother and Your brothers are standing outside, desiring to have an interview with You.

21 А Той им отговори: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват. Укротяването на бурята

But He answered them, My mother and My brothers are those who listen to the Word of God and do it!

22 А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха.

One of those days He and His disciples got into a boat, and He said to them, Let us go across to the other side of the lake. So they put out to sea.

23 А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност.

But as they were sailing, He fell off to sleep. And a whirlwind revolving from below upwards swept down on the lake, and the boat was filling with water, and they were in great danger.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина.

And the disciples came and woke Him, saying, Master, Master, we are perishing! And He, being thoroughly awakened, censured and blamed and rebuked the wind and the raging waves; and they ceased, and there came a calm.

25 И сус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? Излекуването на обладания от бесове

And He said to them, Where is your faith (your trust, your confidence in Me—in My veracity and My integrity)? And they were seized with alarm and profound and reverent dread, and they marveled, saying to one another, Who then is this, that He commands even wind and sea, and they obey Him?

26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.

Then they came to the country of the Gerasenes, which is opposite Galilee.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

Now when Jesus stepped out on land, there met Him a certain man out of the town who had demons. For a long time he had worn no clothes, and he lived not in a house but in the tombs.

28 Т ой, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.

And when he saw Jesus, he raised a deep (terrible) cry and fell down before Him and shouted loudly, What have You with me, Jesus, Son of the Most High God? '> What have we in common?] I beg You, do not torment me!

29 З ащото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците.

For Jesus was already commanding the unclean spirit to come out of the man. For many times it had snatched and held him; he was kept under guard and bound with chains and fetters, but he would break the bonds and be driven by the demon into the wilderness (desert).

30 И сус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

Jesus then asked him, What is your name? And he answered, Legion; for many demons had entered him.

31 И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.

And they begged not to command them to depart into the Abyss (bottomless pit).

32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

Now a great herd of swine was there feeding on the hillside; and begged Him to give them leave to enter these. And He allowed them.

33 И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

Then the demons came out of the man and entered into the swine, and the herd rushed down the steep cliff into the lake and were drowned.

34 А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата.

When the herdsmen saw what had happened, they ran away and told it in the town and in the country.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха.

And went out to see what had occurred, and they came to Jesus and found the man from whom the demons had gone out, sitting at the feet of Jesus, clothed and in his right (sound) mind; and they were seized with alarm and fear.

36 А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен обладаният от бесове.

And those who had seen it told them how he who had been possessed with demons was restored.

37 И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

Then all the people of the country surrounding the Gerasenes’ district asked to depart from them, for they were possessed and suffering with dread and terror; so He entered a boat and returned.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите:

But the man from whom the demons had gone out kept begging and praying that he might accompany Him and be with Him, but sent him away, saying,

39 В ърни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус. Възкресяването на дъщерята на Яир

Return to your home, and recount of how many and great things God has done for you. And departed, proclaiming throughout the whole city how much Jesus had done for him.

40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

Now when Jesus came back, the crowd received and welcomed Him gladly, for they were all waiting and looking for Him.

41 И , ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,

And there came a man named Jairus, who had '> long time] been a director of the synagogue; and falling at the feet of Jesus, he begged Him to come to his house,

42 з ащото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.

For he had an only daughter, about twelve years of age, and she was dying. As went, the people pressed together around Him.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,

And a woman who had suffered from a flow of blood for twelve years and had spent all her living upon physicians, and could not be healed by anyone,

44 с е приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението ѝ престана.

Came up behind Him and touched the fringe of His garment, and immediately her flow of blood ceased.

45 И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.

And Jesus said, Who is it who touched Me? When all were denying it, Peter and those who were with him said, Master, the multitudes surround You and press You on every side!

46 Н о Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.

But Jesus said, Someone did touch Me; for I perceived that power has gone forth from Me.

47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.

And when the woman saw that she had not escaped notice, she came up trembling, and, falling down before Him, she declared in the presence of all the people for what reason she had touched Him and how she had been instantly cured.

48 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

And He said to her, Daughter, your faith (your confidence and trust in Me) has made you well! Go (enter) into peace ( untroubled, undisturbed well-being).

49 Д окато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

While He was still speaking, a man from the house of the director of the synagogue came and said, Your daughter is dead; do not weary and trouble the Teacher any further.

50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.

But Jesus, on hearing this, answered him, Do not be seized with alarm or struck with fear; simply believe '> in Me as able to do this], and she shall be made well.

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.

And when He came to the house, He permitted no one to enter with Him except Peter and John and James, and the girl’s father and mother.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.

And all were weeping for and bewailing her; but He said, Do not weep, for she is not dead but sleeping.

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

And they laughed Him to scorn, knowing full well that she was dead.

54 Н о Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

And grasping her hand, He called, saying, Child, arise '> from the sleep of death]!

55 И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

And her spirit returned '> from death], and she arose immediately; and He directed that she should be given something to eat.

56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

And her parents were amazed, but He charged them to tell no one what had occurred.