1 С лед смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

Now after the death of Saul, when David returned from the slaughter of the Amalekites, he had stayed two days in Ziklag,

2 н а третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

When on the third day a man came from Saul’s camp with his clothes torn and dust on his head. When he came to David, he fell to the ground and did obeisance.

3 Д авид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

David said to him, Where have you come from? He said, I have escaped from the camp of Israel.

4 Д авид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

David said to him, How did it go? Tell me. He answered, The men have fled from the battle. Many have fallen and are dead; Saul and Jonathan his son are dead also.

5 Т огава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

David said to the young man, How do you know Saul and Jonathan his son are dead?

6 М омъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

The young man said, By chance I happened to be on Mount Gilboa and I saw Saul leaning on his spear, and behold, the chariots and horsemen were close behind him.

7 И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

When he looked behind him, he saw me and called to me. I answered, Here I am.

8 А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

He asked me, Who are you? I answered, An Amalekite.

9 Т огава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

He said to me, Rise up against me and slay me; for terrible dizziness has come upon me, yet my life is still in me.

10 И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

So I stood up against him and slew him, because I was sure he could not live after he had fallen. So I took the crown on his head and the bracelet on his arm and have brought them here to my lord.

11 Т огава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

Then David grasped his own clothes and tore them; so did all the men with him.

12 Ж алиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

They mourned and wept for Saul and Jonathan his son, and fasted until evening for the Lord’s people and the house of Israel, because of their defeat in battle.

13 А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

David said to the young man who told him, Where are you from? He answered, I am the son of a foreigner, an Amalekite.

14 Т огава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

David said to him, Why were you not afraid to stretch forth your hand to destroy the Lord’s anointed?

15 И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

David called one of the young men and said, Go near and fall upon him. And he smote him so that he died.

16 Д авид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

David said to, Your blood be upon your own head; for you have testified against yourself, saying, I have slain the Lord’s anointed.

17 С лед това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

David lamented with this lamentation over Saul and Jonathan his son,

18 ( и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

And he commanded to teach it, the bow, to the Israelites. Behold, it is written in the Book of Jashar:

19 С лавата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

Your glory, O Israel, is slain upon your high places. How have the mighty fallen!

20 Н е възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

Tell it not in Gath, announce it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised exult.

21 Х ълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

O mountains of Gilboa, let there be no dew or rain upon you, or fields with offerings. For there the shield of the mighty was defiled, the shield of Saul, as though he were not anointed with oil.

22 О т кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.

23 С аул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

Saul and Jonathan, beloved and lovely! In their lives and in their deaths they were not divided. They were swifter than eagles, they were stronger than lions.

24 И зраелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

You daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet with delights, who put ornaments of gold upon your apparel.

25 К ак паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

How have the mighty fallen in the midst of the battle! Jonathan lies slain upon your high places.

26 П рескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

I am distressed for you, my brother Jonathan; very pleasant have you been to me. Your love to me was wonderful, passing the love of women.

27 К ак паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

How have the mighty fallen, and the weapons of war perished!