1 ( По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

As the hart pants and longs for the water brooks, so I pant and long for You, O God.

2 Ж адна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

My inner self thirsts for God, for the living God. When shall I come and behold the face of God?

3 М оите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

My tears have been my food day and night, while men say to me all day long, Where is your God?

4 И зливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

These things I remember and pour myself out within me: how I went slowly before the throng and led them in procession to the house of God, with the voice of shouting and praise, a throng keeping festival.

5 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

Why are you cast down, O my inner self? And why should you moan over me and be disquieted within me? Hope in God and wait expectantly for Him, for I shall yet praise Him, my Help and my God.

6 Б оже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

O my God, my life is cast down upon me; therefore will I remember You from the land of the Jordan and the Hermon, from the little mountain Mizar.

7 Б ездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

deep calls to deep at the thunder of Your waterspouts; all Your breakers and Your rolling waves have gone over me.

8 н о пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

Yet the Lord will command His loving-kindness in the daytime, and in the night His song shall be with me, a prayer to the God of my life.

9 Щ е кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

I will say to God my Rock, Why have You forgotten me? Why go I mourning because of the oppression of the enemy?

10 К ато че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

As with a sword in my bones, my enemies taunt and reproach me, while they say continually to me, Where is your God?

11 З ащо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

Why are you cast down, O my inner self? And why should you moan over me and be disquieted within me? Hope in God and wait expectantly for Him, for I shall yet praise Him, Who is the help of my countenance, and my God.