1 М олитва на пророк Авакум, поради оплакванията.

A prayer of Habakkuk the prophet, set to wild, enthusiastic, and triumphal music.

2 Г осподи, чух вестта за Теб и се уплаших. Господи, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.

O Lord, I have heard the report of You and was afraid. O Lord, revive Your work in the midst of the years, in the midst of the years make known! In wrath remember love, pity, and mercy.

3 Б ог дойде от Теман и Святият - от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небето и земята беше пълна с хваление към Него.

God came from Teman and the Holy One from Mount Paran. Selah! His glory covered the heavens and the earth was full of His praise.

4 С иянието Му беше като светлината; лъчи се пръскаха от страната Му; и там беше скривалището на силата Му.

And His brightness was like the sunlight; rays streamed from His hand, and there was the hiding place of His power.

5 П ред Него вървеше морът и мълнии излизаха под краката Му.

Before Him went the pestilence, and burning plague followed His feet.

6 Т ой застана и разклати земята, погледна и направи народите да треперят; и вечните планини се разпаднаха, безкрайните гори се наведоха; постъпките Му бяха, както в древността.

He stood and measured the earth; He looked and shook the nations, and the eternal mountains were scattered and the perpetual hills bowed low. His ways are everlasting and His goings are of old.

7 В идях шатрите на Етиопия наскърбени; поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

I saw the tents of Cushan in affliction; the curtains of the land of Midian trembled.

8 Н егодува̀ ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, беше ли гневът Ти против морето, че си възседнал на конете Си и на колесниците Си, за да избавяш?

Were You displeased with the rivers, O Lord? Or was Your anger against the rivers ? Was Your wrath against the Sea, that You rode upon Your horses and Your chariots of victory and deliverance?

9 Л ъкът Ти беше изваден от покривката си, както Ти с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

Your bow was made quite bare; sworn to the tribes by Your sure word were the rods of chastisement, scourges, and calamities. Selah! With rivers You cleaved the earth.

10 В идяха Те планините и се уплашиха; водният потоп нападна; бездната издаде гласа си, вдигна ръцете си нависоко.

The mountains saw You; they trembled and writhed. The overflowing of the water passed by; the deep uttered its voice and lifted its hands on high.

11 С лънцето и луната застанаха в жилището си при виделината на Твоите летящи стрели, при сиянието на блестящото Ти копие.

The sun and moon stood back in their habitation at the light of Your arrows as they sped, at the flash of Your glittering spear.

12 С негодувание си преминал земята, с гняв си вършеел народите;

You marched through the land in indignation; You trampled and threshed the nations in anger.

13 и злязъл си за избавление на народа Си, за избавление чрез помазаника Си; премахнал си началника от дома на нечестивите, открил си основите дори до върха. (Села.)

You went forth and have come for the salvation of Your people, for the deliverance and victory of Your anointed; You smote the head of the house of the wicked, laying bare the foundation even to the neck. Selah!

14 П ронизал си със собствените му копия главите на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разбият и чиято радост беше, като че ли да ядат скришно сиромаха.

You pierced with his own arrows the head of hordes; they came out as a whirlwind to scatter me, rejoicing as if to devour the poor secretly.

15 С конете Си си преминал морето, натрупаните много води.

You have trodden the sea with Your horses, the heap of great and surging waters.

16 Ч ух - и вътрешностите ми се смутиха, устните ми трепереха от гласа, гнилост прониква в костите ми и на мястото си се разтреперих; защото трябва да чакам скръбния ден, когато възлезе против народа онзи, който ще се опълчи против тях.

I heard and my trembled; my lips quivered at the sound. Rottenness enters into my bones and under me; I tremble. I will wait quietly for the day of trouble and distress when there shall come up against people him who is about to invade and oppress them.

17 З ащото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите,

Though the fig tree does not blossom and there is no fruit on the vines, the product of the olive fails and the fields yield no food, though the flock is cut off from the fold and there are no cattle in the stalls,

18 п ак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си.

Yet I will rejoice in the Lord; I will exult in the God of my salvation!

19 Й ехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. ___________________ За първия певец върху струнните ми инструменти.

The Lord God is my Strength, my personal bravery, and my invincible army; He makes my feet like hinds’ feet and will make me to walk and make progress upon my high places! For the Chief Musician; with my stringed instruments.