1 ( По слав. 126.) Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.

Except the Lord builds the house, they labor in vain who build it; except the Lord keeps the city, the watchman wakes but in vain.

2 Б езполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно и да ядете хляба на труда, тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си.

It is vain for you to rise up early, to take rest late, to eat the bread of toil—for He gives to His beloved in sleep.

3 Е то, наследство от Господа са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

Behold, children are a heritage from the Lord, the fruit of the womb a reward.

4 К акто са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта.

As arrows are in the hand of a warrior, so are the children of one’s youth.

5 Б лазе на онзи човек, който е напълнил колчана си с тях! Такива няма да се посрамят, когато говорят с неприятелите си при градската порта.

Happy, blessed, and fortunate is the man whose quiver is filled with them! They will not be put to shame when they speak with their adversaries at the gate.