1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

He who willfully separates and estranges himself seeks his own desire and pretext to break out against all wise and sound judgment.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

A fool has no delight in understanding but only in revealing his personal opinions and himself.

3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

When the wicked comes in, he becomes a contemptuous despiser, and with inner baseness comes outer shame and reproach.

4 Д умите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

The words of a man’s mouth are like deep waters, and the fountain of skillful and godly Wisdom is like a gushing stream.

5 Н е е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

To respect the person of the wicked and be partial to him, so as to deprive the righteous of justice, is not good.

6 У стните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

A fool’s lips bring contention, and his mouth invites a beating.

7 У стата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

A fool’s mouth is his ruin, and his lips are a snare to himself.

8 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

The words of a whisperer or talebearer are as dainty morsels; they go down into the innermost parts of the body.

9 Н емарливият в работата си е брат на разсипника.

He who is loose and slack in his work is brother to him who is a destroyer and he who does not use his endeavors to heal himself is brother to him who commits suicide.

10 И мето Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

The name of the Lord is a strong tower; the righteous man runs into it and is safe, high and strong.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

The rich man’s wealth is his strong city, and as a high protecting wall in his own imagination and conceit.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

Haughtiness comes before disaster, but humility before honor.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

He who answers a matter before he hears the facts—it is folly and shame to him.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

The strong spirit of a man sustains him in bodily pain or trouble, but a weak and broken spirit who can raise up or bear?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

The mind of the prudent is ever getting knowledge, and the ear of the wise is ever seeking (inquiring for and craving) knowledge.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

A man’s gift makes room for him and brings him before great men.

17 К ойто пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

He who states his case first seems right, until his rival comes and cross-examines him.

18 Ж ребият прекратява разприте и решава между силните.

To cast lots puts an end to disputes and decides between powerful contenders.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

A brother offended is harder to be won over than a strong city, and contentions separate them like the bars of a castle.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

A man’s self shall be filled with the fruit of his mouth; and with the consequence of his words he must be satisfied.

21 С мърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Death and life are in the power of the tongue, and they who indulge in it shall eat the fruit of it.

22 К ойто е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

He who finds a wife finds a good thing and obtains favor from the Lord.

23 С иромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

The poor man uses entreaties, but the rich answers roughly.

24 Ч овек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

The man of many friends will prove himself a bad friend, but there is a friend who sticks closer than a brother.