1 А нгел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.

Now the Angel of the Lord went up from Gilgal to Bochim. And He said, I brought you up from Egypt and have brought you to the land which I swore to give to your fathers, and I said, I will never break My covenant with you;

2 Н е сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?

And you shall make no covenant with the inhabitants of this land; but you shall break down their altars. But you have not obeyed My voice. Why have you done this?

3 З атова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.

So now I say, I will not drive them out from before you; but they shall be as thorns in your sides, and their gods shall be a snare to you.

4 И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израелтяни, народът плака силно.

When the Angel of the Lord spoke these words to all the Israelites, the people lifted up their voice and wept.

5 З атова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа. Смърт и погребение на Исус Навин

They named that place Bochim, and they sacrificed there to the Lord.

6 К огато Исус разпусна народа, всички израелтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.

And when Joshua had let the people go, the Israelites went every man to his inheritance to possess the land.

7 И народът служеше на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил в Израел.

And the people served the Lord all the days of Joshua and all the days of the elders who outlived Joshua, who had seen all the great works of the Lord which He did for Israel.

8 И Господният слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

And Joshua son of Nun, the servant of the Lord, died, being 110 years old.

9 П огребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

And they buried him within the boundary of his inheritance in Timnath-heres in the hill country of Ephraim, north of Mount Gaash.

10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата, които беше извършил за Израел. Призоваване и мисия на съдиите

And also all that generation were gathered to their fathers, and there arose another generation after them who did not know (recognize, understand) the Lord, or even the work which He had done for Israel.

11 И израелтяните извършиха зло пред Господа, като се покланяха на ваалимите.

And the people of Israel did evil in the sight of the Lord and served the Baals.

12 Т е изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове - боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха Господа.

And they forsook the Lord, the God of their fathers, Who brought them out of the land of Egypt. They went after other gods of the peoples round about them and bowed down to them, and provoked the Lord to anger.

13 Т е изоставиха Господа и служеха на Ваал и на астартите.

And they forsook the Lord and served Baal and the Ashtaroth.

14 Г невът на Господа пламна против Израел и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.

So the anger of the Lord was kindled against Israel, and He gave them into the power of plunderers who robbed them; and He sold them into the hands of their enemies round about, so that they could no longer stand before their foes.

15 К ъдето и да излизаха, Господнята ръка беше против тях в злините, както Господ беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.

Whenever they went out, the hand of the Lord was against them for evil as the Lord had said, and as the Lord had sworn to them; and they were bitterly distressed.

16 Т огава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.

But the Lord raised up judges, who delivered them out of the hands of those who robbed them.

17 Н о те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.

And yet they did not listen to their judges, for they played the harlot after other gods and bowed down to them. They turned quickly out of the way in which their fathers had walked, who had obeyed the commandments of the Lord, and they did not so.

18 И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.

When the Lord raised them up judges, then He was with the judge and delivered them out of the hands of their enemies all the days of the judge; for the Lord was moved to relent because of their groanings by reason of those who oppressed and vexed them.

19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.

But when the judge was dead, they turned back and corrupted themselves more than their fathers, following and serving other gods, and bowing down to them. They did not cease from their practices or their stubborn way.

20 З атова гневът на Господа пламна против Израел и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

So the anger of the Lord was kindled against Israel; and He said, Because this people have transgressed My covenant which I commanded their fathers and have not listened to My voice,

21 т о и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,

I from now on will also not drive out from before them any of the nations which Joshua left when he died,

22 з а да изпитам чрез тях Израел дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.

That through them I may prove Israel, whether they will keep the way of the Lord to walk in it, as their fathers kept it, or not.

23 И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.

So the Lord left those nations, without driving them out at once, nor had He delivered them into Joshua’s power.