1 А нгел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.

Ангел Господень пришел из Гилгала в Бохим и сказал: – Я вывел вас из Египта и привел в землю, о которой клялся вашим отцам. Я сказал: «Я никогда не нарушу Мой завет с вами,

2 Н е сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?

а вы не заключайте союз с жителями этой земли, но сокрушите их жертвенники». Но вы не послушались Меня. Почему?

3 З атова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.

Теперь Я говорю вам, что не стану прогонять их от вас; они будут вам жалом в теле, а их боги будут для вас западней.

4 И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израелтяни, народът плака силно.

Когда Ангел Господень сказал эти слова всем израильтянам, народ громко заплакал,

5 З атова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа. Смърт и погребение на Исус Навин

и они назвали то место Бохим. Там они совершили жертвоприношение Господу. Непослушание и поражение

6 К огато Исус разпусна народа, всички израелтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.

После того как Иисус отпустил народ, они пошли каждый в свой удел, чтобы овладеть землей.

7 И народът служеше на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил в Израел.

Народ служил Господу во время жизни Иисуса и старейшин, переживших его, которые видели все великие дела, совершенные Господом для Израиля.

8 И Господният слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

Иисус, сын Навина, слуга Господа, умер в возрасте ста десяти лет.

9 П огребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

Его похоронили в его собственном наделе, в городе Тимнат-Хересе, в нагорьях Ефрема к северу от горы Гааш.

10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата, които беше извършил за Израел. Призоваване и мисия на съдиите

Когда все то поколение отошло к своим отцам и выросло другое поколение, которое не знало ни Господа, ни того, что Он совершил для Израиля,

11 И израелтяните извършиха зло пред Господа, като се покланяха на ваалимите.

израильтяне стали творить зло в глазах Господа и служить Баалам.

12 Т е изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове - боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха Господа.

Они оставили Господа, Бога своих отцов, Который вывел их из Египта, последовали за богами народов, которые были вокруг них, и стали поклоняться им. Они гневили Господа,

13 Т е изоставиха Господа и служеха на Ваал и на астартите.

потому что оставили Его и служили Баалу и Астартам.

14 Г невът на Господа пламна против Израел и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.

Гнев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки разбойников, которые стали грабить их. Он отдал их во власть врагов, окружавших их со всех сторон, и они уже не могли им противостоять.

15 К ъдето и да излизаха, Господнята ръка беше против тях в злините, както Господ беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.

Всякий раз, когда Израиль шел воевать, рука Господа была против них, и они терпели поражение, как Господь предупреждал и клялся им. Они терпели великое бедствие.

16 Т огава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.

Господь ставил им судей, которые спасали их от рук грабителей.

17 Н о те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.

Но они не слушали судей, а распутничали с другими богами и поклонялись им. Они быстро уклонились от пути, которым ходили их отцы – пути послушания повелениям Господа; они не следовали их примеру.

18 И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.

Всякий раз, когда Господь ставил над ними судью, Он Сам был с ним и берег их от врагов, пока судья был жив: Господь жалел их, стонавших под гнетом мучителей.

19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.

Но когда судья умирал, они принимались за старое и поступали еще хуже, чем их отцы, следуя другим богам, служа и поклоняясь им. Они не хотели оставить свои злые дела и упрямство.

20 З атова гневът на Господа пламна против Израел и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

Поэтому Господь сильно разгневался на Израиль и сказал: – Раз этот народ нарушил завет, который Я заключил с их отцами, и не послушался Меня,

21 т о и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,

Я больше не стану прогонять от них ни одного из народов, которые остались в этой стране после смерти Иисуса.

22 з а да изпитам чрез тях Израел дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.

Чтобы испытать Израиль – станут ли израильтяне стараться ходить по пути Господа, как делали их отцы, –

23 И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.

оставил Господь эти народы, не прогнав их сразу и не отдав в руки Иисуса.