1 П ращайте агнета за княза на земята - от Села в земята до хълма на сионовата дъщеря.
– Посылайте ягнят в дань правителю страны, из Селы через пустыню на гору дочери Сиона. –
2 З ащото, подобно на скитаща се птица, изпъдена от гнездото си, такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
Как бьющая крыльями птица, выброшенная из гнезда – женщины-моавитянки у бродов Арнона.
3 С ъветвай се, извърши правосъдие; сред пладне направи сянката си като нощ; скрий изгнаниците, не издавай скитащия се.
– Дай нам совет, прими решение. Сделай в полдень тень свою ночи подобной. Спрячь изгнанников, не выдавай скитальцев.
4 И згнаниците ми нека бъдат преселници при тебе, Моаве; бъди им покров от разорителя; защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите бяха изтребени от земята.
Дай моавским изгнанникам остаться у тебя; стань им убежищем от губителя. Когда притеснителю придет конец, прекратится опустошение и в стране сгинут расхитители.
5 И с милост ще се утвърди престол; и на него ще седи с истина, в Давидовия шатър, онзи, който съди и търси правосъдие, и бърза да върши правда.
Тогда верностью утвердится престол в шатре Давида, и воссядет на него в истине правитель, ищущий справедливость, спешащий творить праведность.
6 Ч ухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високомерието му, гордостта му и яростта му; но лъжливите му хваления са суетни.
Слышали мы о гордости Моава, о его непомерной гордости и тщеславии, о гордости его и о наглости, – но пуста его похвальба.
7 З атова Моав ще заридае за Моав - всички ще заридаят; ще охкате за нанизите сухо грозде на Кир-аресет, горчиво поразени.
Поэтому плачут моавитяне, все вместе оплакивают Моав. Плачьте, сраженные горем, вспоминая прекрасные лепешки с изюмом из Кир-Харесета.
8 З ащото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали; господарите на народите счупиха отбраните му насаждения, които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето.
Поля Хешбона засохли и виноградные лозы Сивмы. Вожди народов растоптали лучшие лозы, что тянулись некогда до Иазера, простирались к пустыне. Побеги их расширялись и достигали моря.
9 З атова заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма; ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жътвата ти.
И я плачу, как плачет Иазер, о лозах Сивмы. О, Хешбон и Елеала, орошу вас слезами! Над твоими созревшими плодами, над твоим поспевшим зерном стихли радости крики.
10 О тнето бе веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята ти няма да има вече пеене, нито радостни гласове; няма да има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.
Веселье и радость ушли из садов, никто не поет, не шумит в виноградниках и в давильнях не топчет вино, и радости шумной положен конец.
11 З атова червата ми звучат като арфа за Моав и вътрешностите ми - за Кир-арес.
Плачет сердце мое о Моаве, как арфа, и душа – о Кир-Харесете.
12 И когато Моав, уморен от високите си места, се яви и влезе в капището си да се помоли, той няма да сполучи.
Если Моав явится и станет изводить себя в капище, если он придет на возвышенности в свое святилище молиться – прока не будет.
13 Т ова е словото, което Господ в миналото време изговори за Моав.
Таково слово, которое Господь сказал о Моаве в прошлом.
14 А сега Господ говорѝ: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и останалите ще бъдат много малко и незначителни.
Но теперь Господь говорит: – Точно через три года, как если бы батрак считал свой срок работы, слава Моава и все множество его народа погибнут, а уцелевшие будут малочисленны и слабы.