1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

Господи, Бог спасения моего, днем и ночью взываю к Тебе.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

Пусть достигнет Тебя молитва моя, услышь мою мольбу.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

Насытилась душа моя страданий, и жизнь моя приблизилась к миру мертвых.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

Я стал как те, кто спускается в пропасть, как потерявший силу человек.

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

Я брошен между мертвыми; я подобен убитым, лежащим в могиле, о которых Ты уже не вспоминаешь и которые от Твоей руки отторгнуты.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

Ты положил меня в глубокую пропасть, в темную бездну.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

Тяжестью лежит на мне Твой гнев; все волны Твои захлестнули меня. Пауза

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

Ты отвратил от меня друзей моих, сделал меня для них страшилищем. Я заключен и не могу выйти;

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

глаза истомились от горя. Господь, я взывал к Тебе каждый день, простирал к Тебе руки свои.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

Разве для мертвых Ты творишь чудеса? Разве встанут духи умерших, чтобы прославлять Тебя? Пауза

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

Ужели в могиле будет возвещена милость Твоя и верность Твоя – в Погибели?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

Разве в мире тьмы познают чудеса Твои и праведность Твою – в земле забвения?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

Но, Господь, я к Тебе взываю, ранним утром молитва моя будет пред Тобой.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

Зачем Ты, Господи, отвергаешь мою душу? Зачем скрываешь от меня лицо Свое?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

С юности я страдаю и близок к смерти; до отчаяния доведен я ужасами Твоими.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

Твоя ярость прошла надо мною, Твои устрашения сокрушили меня.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

Как вода, окружают они меня целый день, поглощают меня целиком.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.

Любимых и друзей отдалил Ты от меня, и тьма – мой близкий друг.