Битие 50 ~ Бытие 50

picture

1 Т огава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.

Иосиф припал к отцу, заплакал над ним и поцеловал его.

2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израел,

Он приказал своим рабам-врачам набальзамировать тело отца, и врачи набальзамировали Израиля.

3 к ато работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

У них ушло на это сорок дней, потому что таков полный срок бальзамирования. И египтяне оплакивали его семьдесят дней.

4 С лед като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:

Когда прошли дни плача, Иосиф сказал придворным фараона: – Если я нашел расположение в ваших глазах, попросите за меня фараона, скажите ему:

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

«Мой отец велел мне дать клятву и сказал: “Я умираю; похорони меня в могиле, которую я выкопал себе в земле Ханаана“. Позволь же мне пойти и похоронить моего отца. После этого я вернусь».

6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

Фараон сказал: – Иди и похорони отца так, как ты поклялся по его велению.

7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

Иосиф пошел хоронить отца и с ним пошли все придворные фараона, старейшины двора и все старейшины Египта,

8 с ъщо и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

и весь дом Иосифа, и его братья, и весь дом его отца. Только их дети и стада крупного и мелкого скота остались в Гошене.

9 О тидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.

Их сопровождали колесницы и всадники; это была великая процессия.

10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.

Они пришли к гумну Атада, что за Иорданом, и там стали громко и горько плакать. Там Иосиф семь дней оплакивал отца.

11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим.

Когда хананеи, обитатели той земли, увидели плач у гумна Атада, они сказали: «У египтян великий плач и горе». Вот почему то место рядом с Иорданом называется Авель-Мицраим.

12 Т огава синовете на Израел му направиха, според както им беше заповядал;

Так сыновья Иакова исполнили его наказ:

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.

они отнесли его в землю Ханаана и похоронили в пещере на поле Махпела, рядом с Мамре; эту пещеру Авраам купил у хетта Эфрона вместе с полем, чтобы было у него место для погребения.

14 Й осиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. Йосиф успокоява братята си

Похоронив отца, Иосиф возвратился в Египет, вместе с братьями и всеми, кто ходил с ним хоронить отца. Иосиф прощает братьев

15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.

Когда отец умер, братья Иосифа подумали: «Что, если Иосиф таит на нас злобу и теперь отплатит нам за все зло, которое мы ему причинили?»

16 З атова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

И они послали к Иосифу сказать: – Перед смертью отец оставил такие наставления:

17 Т ака да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

«Вот что вы должны сказать вашему брату Иосифу: “Я прошу тебя простить твоим братьям их вину и грехи, которые они совершили, поступив с тобой так скверно. И теперь, пожалуйста, прости грехи рабов Бога твоего отца”». Получив это послание, Иосиф заплакал.

18 П осле отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

Его братья пришли, пали перед ним на землю и сказали: – Мы – твои рабы.

19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?

Иосиф ответил: – Не бойтесь. Разве я Бог?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.

Вы замыслили против меня зло, но Бог обратил его ко благу, чтобы совершить то, что происходит теперь: спасение многих жизней.

21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. Смъртта на Йосиф в Египет

Поэтому не бойтесь: я прокормлю и вас, и ваших детей. Он успокоил их и говорил с ними ласково. Смерть Иосифа

22 Т ака Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;

Иосиф жил в Египте вместе с семьей отца, и прожил сто десять лет.

23 Й осиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

Он застал еще третье поколение детей Ефрема; и детей Махира, сына Манассии, тоже положили при рождении на колени Иосифа.

24 С лед това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

Иосиф сказал братьям: – Я умираю, но Бог непременно придет к вам на помощь и выведет вас из этой земли в землю, которую Он с клятвой обещал Аврааму, Исааку и Иакову.

25 И Йосиф закле потомците на Израел с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.

Иосиф велел сыновьям Израиля дать клятву и сказал: – Бог непременно придет к вам на помощь, и тогда вы должны вынести мои кости отсюда.

26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.

Иосиф умер в возрасте ста десяти лет, и его набальзамировали и положили в гроб в Египте.