1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

– Я нарцисс Шаронский, лилия долин. Он:

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

– Как лилия между тернами, так милая моя среди девушек. Она:

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

– Как яблоня среди лесных деревьев, так возлюбленный мой среди юношей. Сидеть в его тени мне наслаждение, и плод его сладок для меня.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

Он привел меня в дом пира, и его знамя надо мной – любовь.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Подкрепи меня изюмом, освежи меня яблоками, ведь я изнемогаю от любви.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

Его левая рука под моей головой, а правая обнимает меня.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

Дочери Иерусалима, заклинаю вас газелями и полевыми ланями: не будите и не возбуждайте любви, пока она сама не пожелает.

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

Голос возлюбленного моего! Вот, идет он, перескакивая через горы, перепрыгивая через холмы.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Возлюбленный мой – как газель или молодой олень. Вот, стоит он за нашей стеной, смотрит в окно, заглядывает через решетку.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Возлюбленный мой сказал мне: «Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Смотри, зима уже прошла; перестали лить дожди;

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

появились цветы на земле; настало время пения, и раздается голос горлицы в земле нашей;

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

на инжире созревают плоды, и цветущие виноградные лозы источают свой аромат. Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!» Он:

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

– Голубка моя далеко в ущелье скалы, недосягаема, в пещере на склоне горы. Позволь мне увидеть тебя и услышать голос твой, потому что сладок голос твой, и прекрасно лицо твое.

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Поймайте нам лисиц, лисят, которые портят виноградники, а виноградники наши цветут. Она:

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

– Возлюбленный мой принадлежит мне, а я ему. Среди лилий пасется он.

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Пока не наступил день и не скрылись тени, возвратись, возлюбленный мой, скачи, словно газель или молодой олень на расселинах гор.