1 А з съм роза Саронова и крем в долината.

Io sono la rosa di Sharom il giglio, delle valli.

2 К акто е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

Come un giglio tra le spine, cosí è l'amica mia tra le fanciulle.

3 К акто ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

Come un melo fra gli alberi del bosco, cosí è il mio diletto fra i giovani. Ho grandemente desiderato di stare alla sua ombra e là mi sono seduta, e il suo frutto era dolce al mio palato.

4 Д оведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

Mi ha condotto nella casa del banchetto, e il suo vessillo su di me è amore.

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

Sostenetemi con focacce d'uva, ristoratemi con pomi, perché io sono malata d'amore.

6 Л явата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

La sua sinistra è sotto il mio capo e la sua destra mi abbraccia.

7 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

Io vi scongiuro, o figlie di Gerusalemme, per le gazzelle e per le cerve dei campi, non destate e non svegliate l'amore mio, finché cosí le piace.

8 Г ласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

Ecco la voce del mio diletto! Ecco, egli viene saltando sui monti, balzando sui colli.

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

Il mio diletto è simile a una gazzella o ad un cerbiatto. Eccolo, egli sta dietro al nostro muro, guarda dalle finestre, lancia occhiate attraverso l'inferriata.

10 В ъзлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

Il mio dilettomi ha parlato e mi ha detto: «Alzati, amica mia, mia bella, e vieni!

11 з ащото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

Poiché, ecco, l'inverno è passato, la pioggia è cessata, se n'è andata.

12 ц ветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

I fiori appaiono sulla terra, il tempo del cantare è giunto, e nel nostro paese si ode la voce della tortora.

13 п о смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

Il fico mette fuori i suoi fichi acerbi, e le viti in fiore diffondono una soave fragranza. Alzati, amica mia, mia bella, e vieni.

14 О , гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

O mia colomba, che stai nelle fenditure delle rocce, nei nascondigli dei dirupi, fammi vedere il tuo viso, fammi udire la tua voce, perché la tua voce è piacevole, e il tuo viso è leggiadro».

15 Х ванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

Prendete le volpi, le piccole volpi che danneggiano le vigne, perchè le nostre vigne sono in fiore.

16 В ъзлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

Il mio diletto è mio, e io sono sua; egli pascola il gregge fra i gigli,

17 Д окато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.

Prima che spiri la brezza del giorno e le ombre fuggano, ritorna, o mio diletto, e sii come una gazzella o un cerbiatto sui monti che ci separano.