1 Я ков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Giacomo, servo di Dio e del Signore Gesú Cristo, alle dodici tribú che sono disperse nel mondo: salute.

2 С мятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,

Considerate una grande gioia, fratelli miei, quando vi trovate di fronte a prove di vario genere,

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

sapendo che la prova della vostra fede produce costanza.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

E la costanza compia in voi un'opera perfetta, affinché siate perfetti e completi, in nulla mancanti.

5 Н о ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.

Ma se qualcuno di voi manca di sapienza, la chieda a Dio che dona a tutti liberamente senza rimproverare, e gli sarà data.

6 Н о да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Ma la chieda con fede senza dubitare, perché chi dubita è simile all'onda del mare, agitata dal vento e spinta qua e là.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Non pensi infatti un tal uomo di ricevere qualcosa dal Signore,

8 п онеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

perché è un uomo dal cuore doppio instabile in tutte le sue vie.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,

Or il fratello di umili condizioni si glori della sua elevazione,

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

e il ricco del suo abbassamento, perché passerà come un fiore di erba.

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. Причината за изкушението

Infatti, come si leva il sole col suo calore ardente e fa seccare l'erba, e il suo fiore cade e la bellezza del suo aspetto perisce, cosí anche il ricco appassirà nelle sue imprese.

12 Б лажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

Beato l'uomo che persevera nella prova, perché, uscendone approvato, riceverà la corona della vita, che il Signore ha promesso a coloro che l'amano.

13 Н икой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Nessuno, quando è tentato dica: «Io sono tentato da Dio», perché Dio non può essere tentato dal male, ed egli stesso non tenta nessuno.

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Ciascuno invece è tentato quando è trascinato e adescato dalla propria concupiscenza.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Poi quando la concupiscenza ha concepito, partorisce il peccato e il peccato, quando è consumato, genera la morte.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя!

Non lasciatevi ingannare, fratelli miei carissimi;

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.

ogni buona donazione e ogni dono perfetto vengono dall'alto e discendono dal Padre dei lumi, presso il quale non vi è mutamento né ombra di rivolgimento.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Слушатели и последователи на учението

Egli ci ha generati di sua volontà mediante la parola di verità, affinché siamo in certo modo le primizie delle sue creature.

19 В ие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Perciò, fratelli miei carissimi, sia ogni uomo pronto ad ascoltare, lento a parlare e lento all'ira,

20 з ащото човешкият гняв не върши Божията правда.

perché l'ira dell'uomo non promuove la giustizia di Dio.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Perciò, deposta a ogni lordura e residuo di malizia, ricevete con mansuetudine la parola piantata in voi, la quale può salvare le anime vostre.

22 Б ъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

E siate facitori della parola e non uditori soltanto, ingannando voi stessi.

23 З ащото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

Poiché, se uno è uditore della parola e non facitore, è simile a un uomo che osserva la sua faccia naturale in uno specchio;

24 п онеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.

egli osserva se stesso e poi se ne va, dimenticando subito com'era.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

Ma chi esamina attentamente la legge perfetta, che è la legge della libertà, e persevera in essa, non essendo un uditore dimentichevole ma un facitore dell'opera, costui sarà beato nel suo operare.

26 А ко някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

Se qualcuno fra voi pensa di essere religioso, ma non tiene a freno la sua lingua, certamente egli inganna il suo cuore, la religione di quel tale è vana.

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

La religione pura e senza macchia davanti a Dio e Padre è questa: soccorrere gli orfani e le vedove nelle loro afflizioni e conservarsi puro dal mondo.