1 П ази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

(04-1) Bada ai tuoi passi quando vai alla casa di DIO: avvicinati per ascoltare piuttosto che per offrire il sacrificio degli stolti, i quali non sanno neppure di far male.

2 Н е прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

(04-2) Non essere precipitoso con la tua bocca, e il tuo cuore non si affretti a proferire alcuna parola davanti a DIO, perché DIO è in cielo e tu sulla terra, perciò le tue parole siano poche.

3 З ащото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

(04-3) Poiché con le molte occupazioni vengono i sogni, e con le molte parole la voce dello stolto.

4 К огато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

(04-4) Quando hai fatto un voto a DIO non indugiare ad adempierlo, perché egli non si compiace degli stolti; adempi il voto che hai fatto.

5 П о-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

(04-5) E' meglio non fare voti, che farli e poi non adempierli.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

(04-6) Non lasciare che la tua bocca porti il tuo corpo a peccare, e non dire davanti al messaggero di Dio: «E' stato uno sbaglio». Perché dovrebbe DIO adirarsi per le tue parole e distruggere l'opera delle tue mani?

7 З ащото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

(04-7) Poiché nei molti sogni e nelle molte parole c'è vanità; ma tu temi DIO,

8 А ко видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

(04-8) Se nella provincia vedi l'oppressione del povero e la perversione violenta del diritto e della giustizia, non meravigliarti della cosa; poiché sopra un'alta autorità ne veglia una piú alta, e sopra di loro, delle autorità ancora piú alte.

9 П ри това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

(04-9) La terra ha piú vantaggi di ogni altra cosa, e il re stesso è servito dal campo.

10 К ойто обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

(04-10) Chi ama il denaro non si sazia di denaro, e chi ama le ricchezze non ne trae profitto. Anche questo è vanità.

11 К огато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

(04-11) Quando crescono i beni, aumentano anche quelli che li divorano; e quale vantaggio ne hanno i proprietari, se non di vederli con i loro occhi?

12 С ънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

(04-12) Dolce è il sonno del lavoratore, sia che mangi poco o molto; ma la sazietà del ricco non lo lascia dormire.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

(04-13) C'è un altro deplorevole male che ho visto sotto il sole: ricchezze conservate per il loro proprietario a suo danno.

14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

(04-14) Quelle ricchezze vanno perdute per un cattivo affare, e cosí nelle mani del figlio che ha generato non resta piú nulla.

15 К акто е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

(04-15) Com'era uscito dal grembo di sua madre, cosí nudo tornerà per andare com'era venuto, senza prendere nulla dalla sua fatica che possa portare via con sé.

16 О ще и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

(04-16) Anche questo è un male deplorevole: che se ne vada esattamente come era venuto; e quale vantaggio ne ha dall'aver faticato per il vento?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

(04-17) Inoltre egli mangia tutti i giorni della sua vita nelle tenebre, e ha molte afflizioni, infermità e crucci.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

(04-18) Ecco ciò che ho compreso: è bene e opportuno per l'uomo mangiare, bere e godere del bene di tutta la fatica che compie sotto il sole, tutti i giorni di vita che DIO gli dà, perché questa è la sua parte.

19 И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

(04-19) Ogni uomo a cui DIO concede ricchezze e beni e a cui dà pure di poterne godere di prendere la propria parte e di gioire della sua fatica, questo è dono di DIO.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

(04-20) Egli infatti non ricorderà molto i giorni della sua vita, perché DIO gli risponde mediante la gioia del suo cuore.