1 А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на Господния дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.

Ora Pashhur, figlio di Immer, sacerdote e caposoprintendente della casa dell'Eterno, udí Geremia che profetizzava queste cose.

2 Т огава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до Господния дом.

Allora Pashhur percosse il profeta Geremia e lo mise nella prigione che si trovava nella porta superiore di Beniamino presso la casa dell'Eterno.

3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: Господ не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив.

Il giorno seguente Pashhur fece uscire Geremia dalla prigione. Geremia gli disse: «L'Eterno non ti chiama piú Pashhur, ma Magor-Missabib.

4 З ащото така казва Господ: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.

Poiché cosí dice l'Eterno: Ecco, io darò in preda al terrore te e tutti i tuoi amici; essi cadranno per la spada dei loro nemici e i tuoi occhi lo vedranno. Darò tutto Giuda nelle mani del re di Babilonia, che li condurrà in cattività a Babilonia e li colpirà con la spada.

5 П ри това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.

Inoltre darò tutte le ricchezze di questa città, tutto il prodotto delle sue fatiche e tutte le sue cose preziose, sí, darò tutti i tesori dei re di Giuda in mano dei loro nemici che li saccheggeranno, li prenderanno e li porteranno a Babilonia.

6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо. Съдбата на пророка

E tu, Pashhur, e tutti quelli che abitano in casa tua, andrete in cattività, andrai a Babilonia, là morirai e là sarai sepolto, tu e tutti i tuoi amici, ai quali hai profetizzato menzogne».

7 Г осподи, примамил си ме и аз бях примамен; Ти си по-силен от мен и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

Tu mi hai persuaso, o Eterno, e io mi sono lasciato persuadere; tu sei piú forte di me e hai vinto. Sono diventato oggetto di scherno ogni giorno; ognuno si fa beffe di me.

8 з ащото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилие и грабеж! Защото словото Господне става причина за позор и присмех над мене цял ден.

Poiché ogni volta che io parlo, grido e proclamo: "Violenza e saccheggio!" Sí, la parola dell'Eterno è per me un motivo di obbrobrio e di scherno ogni giorno.

9 Н о ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.

Allora ho detto: «Non lo menzionerò piú e non parlerò piú nel suo nome». Ma la sua parola era nel mio cuore come un fuoco ardente, chiuso nelle mie ossa; mi sforzavo di contenerlo, ma non potevo.

10 З ащото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет. Обвинявайте! И ние ще го обвиним - казват всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, - може би той ще се помами в някаква погрешка и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.

Udivo le calunnie di molti: «Terrore all'intorno! Denunciatelo e lo denuncieremo!». Tutti quelli con i quali vivevo in pace aspettavano che io inciampassi e dicevano: «Forse si lascerà persuadere, cosí noi prevarremo contro di lui e ci vendicheremo di lui».

11 Н о Господ е с мене като мощен и страшен защитник; затова гонителите ми ще се спънат и няма да ми надвият; те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

Ma l'Eterno è con me come un potente eroe; perciò i miei persecutori inciamperanno e non prevarranno; saranno grandemente svergognati, perché non riusciranno; la loro vergogna sarà eterna e non sarà dimenticata.

12 Н о, Господи на Силите, Който изпитваш праведния и гледаш вътрешностите на сърцето, нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях, защото на Тебе поверих делото си.

Ma tu, o Eterno degli eserciti, che provi il giusto e scruti la mente e il cuore, fammi vedere la tua vendetta su di loro, perché a te ho affidato la mia causa.

13 П ейте на Господа, хвалете Господа; защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.

Cantate all'Eterno, lodate l'Eterno, perché ha liberato la vita del bisognoso dalla mano dei malfattori.

14 П роклет да бъде денят, в който се родих; да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;

Maledetto il giorno in cui nacqui! Il giorno in cui mia madre mi partorí non sia benedetto!

15 п роклет да бъде човекът, който извести на баща ми, като каза: Роди ти се мъжко дете, - и с това се зарадва много;

Maledetto l'uomo che portò l'annuncio a mio padre, dicendo: «Ti è nato un figlio maschio», riempiendolo di gioia.

16 и да бъде този човек като градовете, които Господ не съжали и съсипа, и нека слуша сутрин вик, и по пладне тревога;

Sia quell'uomo come le città che l'Eterno ha distrutto senza alcuna compassione. Oda il grido al mattino e clamori di guerra a mezzogiorno,

17 з ащото не ме умъртви в утробата и така майка ми да ми е била гроб и утробата ѝ да е останала винаги бременна.

perché non mi ha fatto morire fin dal grembo materno; cosí mia madre sarebbe stata la mia tomba e il suo grembo gravido per sempre.

18 З ащо излязох от утробата, за да гледам труд и скръб и дните ми да се довършат от срам?!

Perché sono uscito dal grembo materno, per vedere travaglio, dolore e per finire i miei giorni nella vergogna?