1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

E Gesú, riprendendo la parola, di nuovo parlò loro in parabole dicendo:

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

«Il regno dei cieli è simile a un re, il quale preparò le nozze di suo figlio.

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

E mandò i suoi servi a chiamare gli invitati alle nozze, ma questi non vollero venire.

4 П ак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

Di nuovo mandò altri servi dicendo: "Dite agl'invitati: Ecco, io ho apparecchiato il mio pranzo, i miei vitelli e i miei animali ingrassati sono ammazzati ed è tutto pronto; venite alle nozze".

5 Н о те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

Ma essi, non curandosene, se ne andarono chi al proprio campo, chi ai propri affari.

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

E gli altri, presi i suoi servi, li oltraggiarono e li uccisero.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

Il re allora, udito ciò, si adirò e mandò i suoi eserciti per sterminare quegli omicidi e per incendiare la loro città.

8 Т огава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

Disse quindi ai suoi servi: "Le nozze sono pronte, ma gl'invitati non ne erano degni.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

Andate dunque agli incroci delle strade e chiamate alle nozze chiunque troverete

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

E quei servi, usciti per le strade, radunarono tutti coloro che trovarono cattivi e buoni, e la sala delle nozze si riempí di commensali.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

Ora il re, entrato per vedere i commensali, vi trovò un uomo che non indossava l'abito da nozze;

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

e gli disse: "amico come sei entrato qui senza avere l'abito da nozze?" E quegli rimase con la bocca chiusa.

13 Т огава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Allora il re disse ai servi: "Legatelo mani e piedi, prendetelo e gettatelo nelle tenebre di fuori. Lí sarà il pianto e lo stridor di denti.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

Poiché molti sono chiamati, ma pochi eletti».

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

Allora i farisei, allontanatisi, si consigliarono sul modo di coglierlo in fallo nelle parole,

16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

E gli mandarono i propri discepoli, con gli erodiani, per dirgli: «Maestro, noi sappiamo che tu sei verace e che insegni la via di Dio in verità, senza preoccuparti del giudizio di alcuno, perché tu non riguardi all'apparenza delle persone.

17 З атова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

Dicci dunque: Che te ne pare? è lecito o no pagare il tributo a Cesare?».

18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

Ma Gesú, conoscendo la loro malizia, disse: «Perché mi tentate, ipocriti?

19 П окажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Mostratemi la moneta del tributo». Allora essi gli presentarono un denaro.

20 Т ой ги попита: Чий е този образ и надпис?

Ed egli disse loro: «Di chi è questa immagine e questa iscrizione?».

21 К азаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

Essi gli dissero: «Di Cesare». Allora egli disse loro: «Rendete dunque a Cesare ciò che è di Cesare e a Dio ciò che è di Dio».

22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

Ed essi, udito ciò, si meravigliarono e, lasciatolo, se ne andarono.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

In quello stesso giorno vennero da lui i sadducei, i quali dicono che non vi è risurrezione, e lo interrogarono,

24 У чителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

dicendo: «Maestro, Mosé ha detto: "se qualcuno muore senza avere figli, il suo fratello ne sposi la moglie, per dare una discendenza a suo fratello"

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

Ora, c'erano tra noi sette fratelli, il primo dopo essersi sposato morí e, non avendo discendenza, lasciò la moglie a suo fratello.

26 с ъщо и вторият, и третият до седмия.

Cosí anche il secondo e il terzo, fino al settimo.

27 А след всички тях умря и жената.

Per ultima, morí anche la donna.

28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

Alla risurrezione, dunque, di chi dei sette costei sarà moglie? Poiché tutti l'ebbero come moglie».

29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

Ma Gesú, rispondendo, disse loro: «Voi sbagliate, non comprendendo né le Scritture né la potenza di Dio.

30 З ащото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

Nella risurrezione, infatti, né si sposano né sono date in moglie, ma essi saranno in cielo come gli angeli di Dio.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

Quanto poi alla risurrezione dei morti, non avete letto ciò che vi fu detto da Dio, quando disse:

32 " Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

IO sono il Dio di Abrahamo, il Dio d'Isacco e di Giacobbe Dio non è il Dio dei morti, ma dei viventi».

33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

E le folle, udite queste cose, stupivano della sua dottrina,

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

Allora i farisei, avendo udito che egli aveva messo a tacere i sadducei, si radunarono insieme.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

E uno di loro, dottore della legge, lo interrogò per metterlo alla prova, dicendo:

36 У чителю, коя е най-голямата заповед в закона?

«Maestro, qual è il grande comandamento della legge?».

37 А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

E Gesú gli disse: «"ama il Signore Dio tuo con tutto il tuo cuore, con tutta l'anima tua e con tutta la tua mente".

38 Т ова е най-голямата и първа заповед.

Questo è il primo e il gran comandamento.

39 А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

E il secondo, simile a questo, è: "ama il tuo prossimo come te stesso".

40 Н а тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

Da questi due comandamenti dipendono tutta la legge e i profeti»,

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

Ora, essendo i farisei riuniti, Gesú chiese loro:

42 К акво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

«Che ve ne pare del Cristo? Di chi è figlio?». Essi gli dissero: «Di Davide».

43 К аза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

Egli disse loro: «Come mai dunque Davide, per lo Spirito, lo chiama Signore, dicendo:

44 " Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

Il Signore ha detto al mio Signore: "Siedi alla mia destra, finché io abbia posto i tuoi nemici come sgabello dei tuoi piedi"?

45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

Se dunque Davide lo chiama Signore, come può essere suo figlio?».

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

Ma nessuno era in grado di rispondergli; e, da quel giorno, nessuno osò piú interrogarlo.