1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

Então Jesus tornou a falar-lhes por parábolas, dizendo:

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

O reino dos céus é semelhante a um rei que celebrou as bodas de seu filho.

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

Enviou os seus servos a chamar os convidados para as bodas, e estes não quiseram vir.

4 П ак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

Depois enviou outros servos, ordenando: Dizei aos convidados: Eis que tenho o meu jantar preparado; os meus bois e cevados já estão mortos, e tudo está pronto; vinde

5 Н о те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

Eles, porém, não fazendo caso, foram, um para o seu campo, outro para o seu negócio;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

e os outros, apoderando-se dos servos, os ultrajaram e mataram.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

Mas o rei encolerizou-se; e enviando os seus exércitos, destruiu aqueles homicidas, e incendiou a sua cidade.

8 Т огава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

Então disse aos seus servos: As bodas, na verdade, estão preparadas, mas os convidados não eram dignos.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

Ide, pois, pelas encruzilhadas dos caminhos, e a quantos encontrardes, convidai-os para as bodas.

10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

E saíram aqueles servos pelos caminhos, e ajuntaram todos quantos encontraram, tanto maus como bons; e encheu-se de convivas a sala nupcial.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

Mas, quando o rei entrou para ver os convivas, viu ali um homem que não trajava veste nupcial;

12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

e perguntou-lhe: Amigo, como entraste aqui, sem teres veste nupcial? Ele, porém, emudeceu.

13 Т огава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Ordenou então o rei aos servos: Amarrai-o de pés e mãos, e lançai-o nas trevas exteriores; ali haverá choro e ranger de dentes.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

Porque muitos são chamados, mas poucos escolhidos.

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

Então os fariseus se retiraram e consultaram entre si como o apanhariam em alguma palavra;

16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

e enviaram-lhe os seus discípulos, juntamente com os herodianos, a dizer; Mestre, sabemos que és verdadeiro, e que ensinas segundo a verdade o caminho de Deus, e de ninguém se te dá, porque não olhas a aparência dos homens.

17 З атова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

Dize-nos, pois, que te parece? É lícito pagar tributo a César, ou não?

18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

Jesus, porém, percebendo a sua malícia, respondeu: Por que me experimentais, hipócritas?

19 П окажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Mostrai-me a moeda do tributo. E eles lhe apresentaram um denário.

20 Т ой ги попита: Чий е този образ и надпис?

Perguntou-lhes ele: De quem é esta imagem e inscrição?

21 К азаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

Responderam: De César. Então lhes disse: Dai, pois, a César o que é de César, e a Deus o que é de Deus.

22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

Ao ouvirem isso, ficaram admirados; e, deixando-o, se retiraram.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

No mesmo dia vieram alguns saduceus, que dizem não haver ressurreição, e o interrogaram, dizendo:

24 У чителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

Mestre, Moisés disse: Se morrer alguém, não tendo filhos, seu irmão casará com a mulher dele, e suscitará descendência a seu irmão.

25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

Ora, havia entre nós sete irmãos: o primeiro, tendo casado, morreu: e, não tendo descendência, deixou sua mulher a seu irmão;

26 с ъщо и вторият, и третият до седмия.

da mesma sorte também o segundo, o terceiro, até o sétimo.

27 А след всички тях умря и жената.

depois de todos, morreu também a mulher.

28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

Portanto, na ressurreição, de qual dos sete será ela esposa, pois todos a tiveram?

29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

Jesus, porém, lhes respondeu: Errais, não compreendendo as Escrituras nem o poder de Deus;

30 З ащото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

pois na ressurreição nem se casam nem se dão em casamento; mas serão como os anjos no céu.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

E, quanto ã ressurreição dos mortos, não lestes o que foi dito por Deus:

32 " Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

Eu sou o Deus de Abraão, o Deus de Isaque, e o Deus de Jacó? Ora, ele não é Deus de mortos, mas de vivos.

33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

E as multidões, ouvindo isso, se maravilhavam da sua doutrina.

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

Os fariseus, quando souberam, que ele fizera emudecer os saduceus, reuniram-se todos;

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

e um deles, doutor da lei, para o experimentar, interrogou- o, dizendo:

36 У чителю, коя е най-голямата заповед в закона?

Mestre, qual é o grande mandamento na lei?

37 А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

Respondeu-lhe Jesus: Amarás ao Senhor teu Deus de todo o teu coração, de toda a tua alma, e de todo o teu entendimento.

38 Т ова е най-голямата и първа заповед.

Este é o grande e primeiro mandamento.

39 А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

E o segundo, semelhante a este, é: Amarás ao teu próximo como a ti mesmo.

40 Н а тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

Destes dois mandamentos dependem toda a lei e os profetas.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

Ora, enquanto os fariseus estavam reunidos, interrogou-os Jesus, dizendo:

42 К акво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

Que pensais vós do Cristo? De quem é filho? Responderam-lhe: De Davi.

43 К аза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

Replicou-lhes ele: Como é então que Davi, no Espírito, lhe chama Senhor, dizendo:

44 " Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

Disse o Senhor ao meu Senhor: Assenta-te ã minha direita, até que eu ponha os teus inimigos de baixo dos teus pés?

45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

Se Davi, pois, lhe chama Senhor, como é ele seu filho?

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

E ninguém podia responder-lhe palavra; nem desde aquele dia jamais ousou alguém interrogá-lo.