1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

Contende, Senhor, com aqueles que contendem comigo; combate contra os que me combatem.

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

Pega do escudo e do pavês, e levanta-te em meu socorro.

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

Tira da lança e do dardo contra os que me perseguem. Dize ã minha alma: Eu sou a tua salvação.

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

Sejam envergonhados e confundidos os que buscam a minha vida; voltem atrás e se confudam os que contra mim intentam o mal.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

Sejam como a moinha diante do vento, e o anjo do Senhor os faça fugir.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

Seja o seu caminho tenebroso e escorregadio, e o anjo do Senhor os persiga.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

Pois sem causa me armaram ocultamente um laço; sem razão cavaram uma cova para a minha vida.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Sobrevenha-lhes inesperadamente a destruição, e prenda-os o laço que ocultaram; caiam eles nessa mesma destruição.

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

Então minha alma se regozijará no Senhor; exultará na sua salvação.

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

Todos os meus ossos dirão: Ó Senhor, quem é como tu, que livras o fraco daquele que é mais forte do que ele? sim, o pobre e o necessitado, daquele que o rouba.

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

Levantam-se testemunhas maliciosas; interrogam-me sobre coisas que eu ignoro.

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

Tornam-me o mal pelo bem, causando-me luto na alma.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

Mas, quanto a mim, estando eles enfermos, vestia-me de cilício, humilhava-me com o jejum, e orava de cabeça sobre o peito.

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

Portava-me como o faria por meu amigo ou meu irmão; eu andava encurvado e lamentando-me, como quem chora por sua mãe.

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

Mas, quando eu tropeçava, eles se alegravam e se congregavam; congregavam-se contra mim, homens miseráveis que eu não conhecia; difamavam-me sem cessar.

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

Como hipócritas zombadores nas festas, rangiam os dentes contra mim.

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

Ó Senhor, até quando contemplarás isto? Livra-me das suas violências; salva a minha vida dos leões!

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

Então te darei graças na grande assembléia; entre muitíssimo povo te louvarei.

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

Não se alegrem sobre mim os que são meus inimigos sem razão, nem pisquem os olhos aqueles que me odeiam sem causa.

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

Pois não falaram de paz, antes inventam contra os quietos da terra palavras enganosas.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

Escancararam contra mim a sua boca, e dizem: Ah! Ah! os nossos olhos o viram.

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

Tu, Senhor, o viste, não te cales; Senhor, não te alongues de mim.

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

Acorda e desperta para o meu julgamento, para a minha causa, Deus meu, e Senhor meu.

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

Justifica-me segundo a tua justiça, Senhor Deus meu, e não se regozijem eles sobre mim.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Não digam em seu coração: Eia! cumpriu-se o nosso desejo! Não digam: Nós o havemos devorado.

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

Envergonhem-se e confundam-se ã uma os que se alegram com o meu mal; vistam-se de vergonha e de confusão os que se engrandecem contra mim.

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Bradem de júbilo e se alegrem os que desejam a minha justificação, e digam a minha justificação, e digam continuamente: Seja engrandecido o Senhor, que se deleita na prosperidade do seu servo.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

Então a minha língua falará da tua justiça e do teu louvor o dia todo.